След празника на влюбените си мислих колко много начини има да покажеш любовта си към другия,както и за хората, които го правят, но пренебрегват себе си. Влагат толкова много старание да утвърдят, зарадват и обгрижат любимия си човек, но пренебрегват собствените си нужди и мечти.
Как става така, че другият става по-важен от мен?
Разбира се, корените са отново в детството и са свързани със самочувствието. Първите очи ,в които се оглежда детето са тези на родителите. Те го карат да върви уверено по пътя си, когато го утвърждават и го карат да се старае повече, когато го критикуват. Има родители, обаче, които трудно хвалят и утвърждават, но не спестяват недоволството си “така не се прави”, “Как не се научи”, “Виж Иван как добре се е справил! Защо не можеш и ти така!” и любимото ми “Може още по-добре”. Това поставя високи изисквания пред детето и когато няма утвърждаване, те остават недостижими, но постоянно бленувани. Посланието, което получава е “Каквото и да правиш не си достатъчно ценен!” Така възрастният е постоянно недоволен от себе си и не отчита успехите по пътя си, а търси нови цели ,към които пристъпва със страх и тревожност , и мисълта “дали ще се справя”.
Това е едната страна на нещата, а другата е ,че трябва да мисли за другите. Когато има болен член в семейството или “непораснал” родител, който изисква обгрижване и емоционална подкрепа, детето се научава да се грижи за благополучието на близкия човек. Пренебрегва своите нужди и понякога мечти, за да има родителят спокойствие,да се чувства добре и да не страда. Тази размяна на ролите родител - дете след това повишава сетивността за нуждите на другите и техния комфорт. Това е основен приоритет към постигане на собственото щастие. Много е важно да се хареса на другите, трудно влиза в спорове или конфликти и обикновено не успява да каже “не”. Ако го направи изпитва чувство на вина, защото някога е чувало “ще те видя като си отида някой ден”, “ако ме обичаш, ще го направиш” и т.н.
Според В.Райх и Ал.Лоуен, нашите емоционалните травми се отпечатват в структурата и стойката на тялото. То помни всяка обида, огорчение, страх или неизразен гняв, което във времето се превръща в мускулни блокажи и втвърдявания.Те могат да правят тялото слабо или ригидно,или да трупа мазнини на определени места и т.н.
Отношението към тялото ни е заложено още от детството, от майката и как тя се е отнасяла към тялото на детето. Дали е било гушкано и обгрижвано с любов, поглед, усмивка и как са преживявани и отразявани всички телесни проявления. Това изгражда отношението към тялото като източник на любов и удоволствие или не. Именно чрез отношението на майката към детето,то формира представата за себе си и своята ценност.Студена или тревожна майка може да създаде проблеми на детето.
Няма родители, които умишлено са искали да навредят на децата си. Те само са следвали своите модели или са действали спрямо това, което са знаели. Но всеки зрял човек, може да промени наследените модели или отношението към себе си,когато го осъзнае. Това не става изведнъж, но може да се започне с изследване на произхода на проблемите и тяхното значение: кой е най-ранният спомен, кого съм виждал да прави нещо подобно, как по друг начин мога да получа това, как искам да изглеждам в очите на хората,сравнявам ли се с някой друг и т.н.
Как да се науча да обичам себе си?
Приемане - да приеме човек тялото си, такова каквото е. Това е вашият дом за цял един живот! То може да се промени в някакви граници, но не може да стане коренно различно. Ако мой идеал е Анджелина Джоли, а имам костната структура на Адел, няма как да постигна този идеал, но мога да спортувам нещо, което ми харесва, за по-добър и спортен вид, да променя начина си на хранене, но не и да гладувам, за да постигна идеала си. Поставянето на нереалистични цели е все едно да мятате камъни по Луната и да мислите,че все някога ще я уцелите.
Модата и идеалите за красота във времето доста са се променяли и след времето на идеалните пропорции и симетрия, постиженията на фотошопа идва времето на естествеността. Освен това имате ли доказателства, че красивите ви идеали са по-щастливи? Нямат проблеми или не страдат?
Вие не сте само външен вид, а съвкупност от излъчване, личностни черти,умения и таланти. Всичко това прави хората различни един от друг и прекрасни посвоему.
Приемете всички положителни и отрицателни свои черти, както и направете план как да направите отрицателните по-малко деструктивни.
Всички практики като йога, масаж и дихателни техники водят до по-голяма осъзнатост на тялото и себе си.
Аз ви предлагам нещо ,с което може да започнете вкъщи. Една медитация :
Настанете се удобно и затворете очи. Дишайте бавно и дълбоко. Започнете едно пътуване в тялото си като започнете от стъпалата. Какво е отношението ви към тях, какъв е техния емоционален опит, какви са хубавите спомени свързани с тях, какво не им се удава, в кои моменти са ви помогнали, от какво имат нужда и накрая не забравяйте да им благодарите! Продължете така с глезените, бедрата, ханша, гениталиите, корема, гърдите, стомаха, сърцето, раменете, ръцете, гърба, шията, главата, лицето, устните, очите, носа, ушите. Всичко това очертава повтарящи се модели и реакции спрямо заобикалящия свят, опознаване и приемане на отделни части на тялото. Няма как да приемете нещо, ако не го опознаете!
Отстоявайте се! Липсата на спорове и конфликти не прави отношенията по-здрави. Понякога в основата на това е страхът да не остана сам. Може да има емоционална зависимост или ниско самочувствие./вж. Емоционалната зависимост/ Каквато и да е причината угаждането и утвърждаването на другия за сметка на вашите потребности в дългосрочен план води до неудовлетвореност, депресивни настроения и пренебрегване от страна на партньора. Как другият ще уважава моите желания, ако аз самият не го правя?! Освен това, който обгрижва и не смее да си вземе своето, дълбоко в себе си се надява да го получи по заслуги. Поне за седмица поставете своята програма и своите цели на първо място. Започнете да държите на своето и да отказвате услуги и ще забележите промяна в начина, по който се чувствате, както и в поведението на хората около вас.
Колкото по-добри партньори сме на самите себе си, толкова по-голям шанс има да имаме и успешни партньорства с другите!
