Зависимостта има много измерения. Тя може да бъде не само към храна, алкохол, наркотици, работа ,но и към хора. Зависимост може да се развие към наш приятел, партньор, детето ни или психотерапевт. Всеки от тези изброени може да „храни“ в отношенията като ни кара да се чувстваме приети, сигурни,щастливи. Съответно всяка ситуация, която застрашава тези отношения или отдалечава човека от нас – сближаване с друг приятел, изневяра, затваряне или отделяне от времето за нещо/някой друг предизвиква ревност и желание да се обсеби , контролира човека.
Зависимият избягва напреженията в отношенията и често подминава проблемите с компромиса „мир да има“ или неглижира ситуацията. Има желание за сливане и нагаждане спрямо живота на другия. Превръща себе си в зависим и влиза в ролята на дете, което не може да бъде изоставено. Времето и плановете се определят от това, какво другият иска и харесва. Жертват своите интереси и желания и се превръща в сянка на другия. Това кара емоционално зависимият в даден момент да отива на противоположния полюс на чувствата и да ненавижда. Не взима това, от което се нуждае, осъждайки тази свобода у другия, а който не може да си вземе, се надява да го получи даром! Възможно е да се включат манипулации, съблазняване, жертване за другия, прекалени жестове, вменяване чувство на вина и т.н, което в повечето случаи става несъзнавано. Опитват се да капсулират другият, а това само го отдалечава , убива любовта, задушава и в крайна сметка той/тя бяга.
Признаци на развита емоционална зависимост в отношенията:
- Страх,че няма да е вече важна част от живота на човека;
- Вкопчване - желание за контрол и ограничаване всяка друга дейност или контакти;
- Внушаване на чувство за вина и изтъкване кой колко дава и какво не получава;
- Постоянно предъвкване на ситуация и маниакално анализиране на отношенията, които отдалечават субекта- изневяра, раздяла, дистанциране, не отговаряне на съобщения или обаждания;
- Нарушаване на граници – преследване, следене на комуикация в телефон, социална мрежа и местонахождение;
- Лутане между амбивалентни емоции„Не мога без теб“ до „Как можа да постъпиш така с мен. Ще си понесеш последствията!“
Един недостатъчно развит Аз се нуждае от по-силен Аз за опора и става все по-зависим от другия. В основата на проблема е идеализиране на другият и вярата,че без него няма да е щастлив. Цялата отговорност за своето удовлетворение и радост, статус или справяне с различни ситуации се приписват на другия. Без другият животът е празен и нищо не го изпълва. Това е така, защото не е имал нищо свое или лично, което да го радва и носи удовлетвореност.
Привързаността към децата също може да се превърна в зависимост. Родителят може да проектира своите желания и неосъществени планове върху своето дете – да бъде най-добрият приятел и съветник във всичко, да започва да го товари с непосилни уроци, тренировки и курсове, които не му позволяват да изживее детството си. Всеки родител обича детето си ,но несъзнателно може да му внушава,че че без него няма смисъл да живее, осмисля живота му или постоянно повтаря ,че ще се гордее, ако осъществи мамината/татковата мечта. Всяко бягство от целта на детето се изживява с болка, обвиняване в неблагодарност или манипулации със здравословното състояние /“Искаш да умра! Не ми е добре! Ох, сърцето ми!“/ и т.н.
Порастналите малки „надежди“ ще се постараят да отидат възможно най-далеч , за да се освободят от контрола и тежестта на тази отговорност или просто ще се дистанцират. Тогава родителят може да бъде съкрушен наистина, да се чувства ненужен, защото вече няма кой да го радва и осмисля живота му и в повечето случаи наистина се разболява.
Когато човек има добра самооценка и вярва ,че заслужава, той няма нужда да влага усилия в това, някой да му повишава собствената стойност с присъствие или внимание. Наясно е в какво е успешен и как да постигне целите си , има собствен приятелски кръг, интереси, хобита и кариера. Тогава може да е личен пример за децата си или приятели и да ги привлича с това,че е интересен и има какво да сподели, да „нахрани“ другите, да ги обогати. Така в случай ,че загуби партньор или детето отиде в друг град /държава/ няма да усеща празнота и безсмисленост на съществуването, а ще продължи да бъде същата активна и социална личност.
А вашият живот с какво е изпълнен?
Може да проверите като начертаете следната окръжност и изпълните със съдържание секторите - напр. любов, приятели, свободно време, лично време,лично развитие, работа ,семейство,хоби, здраве и т.н Центърът отговаря на нула, а точките в окръжността са стоте процента на удовлетвореност. Къде от 0 до 100 се намирате във всеки сектор?
След това запълнете с цвят, според това къде се намирате от 0 до 100 във всеки сектор. Може да използвате различни цветове.
В живота всеки има естествен стремеж към 100- те процента удовлетвореност, но поради някакви личностни невъзможности или други обстоятелства това не винаги е възможно. Да поработим върху това!
Където секторът е с най-малка защрихованост може да опишете встрани какво ви липсва тук. Например, ако графата е семейство – какво ви липсва, как искате да се променят отношеията, какво може вие лично да направите или да потърсите специалист.
Ако секторът ,който е празен или с малък процент е приятели – може да изброите приятели, с които не сте се чували отдавна и да се свържете с тях в последствие , да планирате срещи или организиране на събитие, в което да съберете приятели; да опишете какви приятели искате да имате и да планирате къде може да срещнете такъв тип хора и т.н.
Най –накрая погледнете картината, която се е получила. Как ви изглежда цветово и като форма. Как бихте искали да изглежда, за да е хармонична за вас? Това също може да ви даде идеи какво да промените!
Обичайте себе си ! Грижете се за собственото си здраве и удовлетвореност. Бъдете активни и си поставяйте лични цели, свои стремежи , хобита, които да ви помогнат да изградите пълноценен личен живот.