В своята книга "Човекът в чекмеджета" Валдо Бернаскони /психолог и антрополог/ разглежда нервнофизиологичния път за формиране на блокажите като резултат от прекъснатите поведения и защитни механизми. Тези блокажи са били описани още от В.Райх и включват определени мускулни групи, които Бернаскони нарича "чекмеджета".
Според автора, появата на културата се свързва с еволюционния етап, който води човека от когнитивното мислене към абстрактното мислене, т.е. пространствено-времевото мислене. Способността да планира и влияе на бъдещето разширява господството на мисълта над безкрайното и помага на човека да осъзнае собствената си преходност и феномена на смъртта. Страхът, който следва от това го потапя в една мистична визия за живота и го кара да контролира чрез примитивни критерии за Добро и Зло. Ражда се протоморалът и като последствие - подтискането на здравата инстинктивност.
Животът на "човека в чекмеджета" протича като вечна борба между Доброто /природността /и Злото /болестта - характерът/, между първични импулси и изтласкващи импулси. Възпрепятства се естественото протичане на енергиите от центъра към повърхността, т.е. към външния свят и постигане на отпускане /удоволствие/.
Аз-идеално на "човека в чекмеджета" е приело ролята на "контрольор на ролята", тоест да изолира, притиска, раздробява, деформира, отрича онова, което изживява, онова, което е очевидно, защото реално е усетено.
За "човека в чекмеджета" собствените чувства действат дестабилизиращо.
Ще започнем с това, че в етимологията на думата "чувство" се крие терминът чувствам = възприемам.
Възприятието е организиране на сензорните данни, чрез които придобиваме съзнание за присъствието на външен субект или обект. Посредством възприятието знаем, че този субект или обект е там и притежава определени качества. Отнасяме се към него и му приписваме стойности, т.е. ние го чувстваме. Възприятието не е просто сбор от стимули, доловени от нашите сензорни рецептори, а нашата лична връзка със самия стимул по отношение на нашите потребности, минали опити, нашите настоящи желания. Така възприятието се превръща в чувство.
Един обект (субект) може да ни привлича /притегля към себе си/ или отблъсква /оттласква ни от себе си/.
Това е в простата логика на организмичния характер или природността. Нещата се усложняват с появата на "човека в чекмеджета". Всяко чувство, а следователно всяко движение, което "чувстването" индуцира, трябва да се подчинява на законите на "чекмеджето на мисълта", тоест да се подчини на характеровата невроза (или характеропатия).
Например един студен цервикален сегмент задържа "доводите на сърцето" далеч от "мисълта" и превръща тялото в инструмент, който е напълно подвластен на Аз-идеално.
На любовта, както и на омразата, не им е позволено да изпълнят целия Аз на "човека в чекмеджета". Чувството трябва да бъде откъснато от емотивността. Всяко нещо има определено място на шахматната дъска на неговата характерова невроза.
Енергията не протича вече по естествения начин в тялото и от Аз към Ти (ние). Натрупва се и се затваря в "чекмеджета":
- чекмедже на мисълта
- чекмедже на чувствата
- чекмедже на емоциите
- чекмедже на сексуалността
- чекмедже на земността
Бернаскони разработва ВВI /биоенергиен тест на Бернаскони/ - диагностичен тест, в който физическото качество на енергията се превежда чрез проективната символика в цвят и в "графично движение". ВВI предвижда "оцветяване" на собственото Аз, което се представя, в теста, като "човек в чекмеджета".
Всеки цвят определя:
- "съдържанието на чекмеджето" - връзката между отделните чекмеджета (евентуално струпване или протичане на енергията)
- топографията на мускултурните блокажи (енергийната идентичност на сегментите)
- връзката на Аза с недвусмислената реалност
По материали от книгата "Човекът в чекмеджета", автор В.Бернаскони