Теория на потребностите е "доктрина", която заема централно място в неорайхианската терапия и анализ.
Потребността се ражда на базата на точни биологични изисквания на организма/изисквания, диктувани от стремежа към удоволствие, оцеляване и равновесие/
и намира задоволяването си или дистенцията в срещата с групата на принадлежност или конкретното с Ти – обект отношение.
Появата на една потребност предизвиква в организма серия от механични и електрични реакции, които се комбинират в едно специфично функционално отношение, типично за живата природа. Процесът, който превръща потребността в материя, може да бъде дефиниран с термина нагон.
Нагонът завзема организма и предизвиква състояние на възбуда или напрежение, т.е. едно неприятно усещане, от което организмът се опитва да избяга, задижвайки се към обекта – цел, избран за задоволяване на потребността.
Изборът на движението /съблазняване, агресия, подчинение, подтискане /недоверие/ е съобразено с недвусмислената реалност – природна, социална, емоционална, в която Азът е принуден да се ориентира. Всяко движение предвижда мобилизация на точно определени мускулни групи, отговарящи за извършването на предварително избрано движение.
потребност → възбуда/нагон/ → движение → опит → дистенция/удоволствие/
Има пет потребности, от които две социални /принадлежност и утвърждаване/ и три физически /хранителна, сензорна и сексуална/.
Принадлежността е свързана с усещането за сигурност и приемане от групата. Човешкият живот е невъзможен извън връзката с другите хора, неговият живот е зависим от другите. Това чувство охранява живота му и дава усещането за сигурност. Всеки човек иска да е някой в очите на някого, да е приет, да заема място в живота му, да чувства, че другият му дава шанс. Тази потребност е базова, защото от нейното задоволяване зависи оцеляването на АЗ-а. Да принадлежиш е гаранция да оцелееш. Човекът е като животните, чувства се по-сигурен, когато се движи в група, която го подкрепя.
Потребност от утвърждаване – т.е човек не само принадлежи към дадена група, но се чувства приет, одобрен, харесан, оценен по достойнство – в тази група той има определено място, статус. Всеки иска да има по-важно място в живота. В утвърждаването е имплицитно заложена потребността ни от власт. От първия ден на живота си човек води борба за власт и влияние. Утвърждаването е условие за власт. Броят на получените утвърждавания е пропорционален на възможностите ни да задоволим повече потребности.
Хранителна потребност – трябва да се разбира в най-широкия ѝ смисъл като потребност не само от храна, но и от духовна храна, знания, информация и пр. Това е потребност, която е равностойна на предаване на практическия опит, служи не само за оцеляването, но и за качеството на живота.
Сензорна потребност - нуждата ни от храна за сетивата и всички рецептори – хубавите гледки за очите, хубавите звуци за ушите, ухания, вкусове и удоволствие за най-големия по площ рецептор – кожата – физически контакт, ласки, нежност, галене, прегръдка. Тази потребност е особено важна в периода на израстването на детето, защото му дава чувството на доверие в собственото тяло, доверие в това, което усеща и чувства.
Сексуалната потребност е сливане с другия и спиране на всякаква мисловна дейност. Тя е висша форма на любов, а не механично задоволяване на физическите нужди. Задоволяването на сексуалната потребност е в зависимост от степента на задоволяване на всички останали потребности. Задоволяването на потребността е тук и сега. Всяко изместване встрани, защото се търси статус, какво ще кажат другите или свързано с различни страхове води до метаудоволствия или удоволствия-заместители. Нагонът, насочен към задоволяване на някоя от нарцистичните потребности, бива отклонен и може да се пренасочи към вторична цел, т.е. задоволяване на някои сациални потребности.
По материали от книгата "Неорайхиански теории" , автор Валдо Бернаскони