Според неорайхианската теория и практика енергията протича в тялото чрез пет основни движения, които са пет типа поведение и покриват цялата гама от човешки поведения.
Това са: ПЛАНИРАНЕ - с него започва всеки поведенчески акт и включва набелязване на всяка стъпка за задоволяването на потребност или постигане на цел.
ПОДЧИНЕНИЕ - в основата му е доверие в себе си и в другия. Това означава да помолиш, да поискаш, да признаеш слабост или невъзможност. Приемайки, че това е слабост и равносилно на унижение индивидът се лишава от пластичност и адаптивност.
АГРЕСИЯ, в което се влага смисъла на активност, инициатива, отстояване, вземане на решение, отговорност. При здравата агресия има съответност между събитията и отношението на човека към тях, реакции. Болните варианти на агресията са садизъм /отложено действие и вече преувеличена реакция/ и мазохизъм /депресия или отказ от действие/.
СЪБЛАЗНЯВАНЕ - в смисъл на привличане към себе си, спечелвам симпатия. Динамиката на съблазняването изглежда така: за момент пренебрегвам собствените си потребности, поставям на първо място тези на другия, правя нещо по посока на задоволяване на неговите потребности и тогава получавам като вторична печалба нужното ми утвърждаване.
НЕДОВЕРИЕ - проверка на реалността или временно задържане на действието с цел анализ на обстоятелствата, за да бъде избран най-подходящия и печеливш за случая тип поведение според моята цел, средата и участниците.
Всеки характер предопределя ограничение на възможностите на поведение и това зависи от миналия опит и преживените травматични ситуации. Човек се учи успешно да използва едни поведения и има лимити при други. Всеки от нас владее някои от тези пет обобщени модели на поведение и се затруднява при прилагането на други.
Неврозата се развива на базата на блокирани движения, което води до неудовлетворяване на потребностите и заместване на удоволствието с полуудоволствие. Следователно фиксираното мускулно напрежение блокира енергията, която е своеобразен филтър на основните потребности. Създават се мисловни матрици и фиксиране в определени поведения, а като следствие и повтаряне на едни и същи грешки в живота.
Характерът е ограничаване в пластичността или липса на гъвкав избор на движение. Той се формира до 7-8 година според начина на преминаване през различните фази на развитие и изградените защитни механизми.
Според неорейхианската теория характерите са пет и се отличават най-общо със следните характеристики:
- шизоиден характер – стремеж да се скрие в себе си, разпокъсаност между тяло и душа, отхвърляне на телесната реалност, силен фантазен живот, тенденция към самовглъбеност. В отношенията доминират недоверие и несигурност. Нуждае се от дистанция, за да не губи опора в себе си. Контактът със света /общуването/ може да е под знака на агресивността. Положителни и успешни черти - наблюдателни и независими. Могат да са гениални, интелигентни и креативни.
- орален характер – зависим характер. Тенденция към отричане на потребността и развит страх от изоставяне, стремеж сливане с "Ти", желание да е значим. В междуличностните отношения поведението е насочено към създаване на зависимост – превръща себе си в дете, което има нужда от закрила и обгрижване и не може да се изостави или превръща другия в дете, обгрижвайки го /това се случва по-рядко/. Избягва себеотстояването и сблъсъците като често използва моралното си превъзходство, за да не се занимава... Може рязко да сменя настроения, трудно иска помощ и е доста горделив. Може да говори за чувства без да се остави да ги преживее. Страх от провал и трудно поемане на отговорност. Позитивни и успешни черти са силната способност да обича и готовността за отдаване.
- (садо)мазохистичен характер – скриват и потискат чувстават си. Свръхприспособими до мазохистично-крепостно поведение в основата, на което е страха да действа и рискува. Поведението демонстрира подчинение с цел одобрение и приемане от "Ти". Тенденция да провокира или да се подчинява. Не взема онова, от което се нуждае, но може да мрънка и осъжда другите, защото очаква другите да се досетят за неговите нужди. Може да защитава и подкрепя другите за неща, които не си позволява за себе си. Отговорни и носещи вина и заради другите. Тези характери са силни в търпенето и понасянето и привличат хора, които да ги унижават. Позитивни и успешни черти: изпълнителни, грижовни, страстни и умеят да създават топли отношения.
- психопатен характер – доминиращ, съблазнителен, емоционален, отговорен, обгрижващ. Физическото присъствие и поведението е насочено към показност - "вижте ме", а в основата е страха да не е победен или да загуби контрол. Високи очаквания към себе си и другите. Контролиращ и често проверяващ реалността дали нещата вървят според очакваното. Стремеж да помага на другите и подкрепа да организират живота си. Позитивни и успешни черти са стабилност, отговорност, грижовни и подкрепящи, страстни.
- ригиден характер – придържане към правила, норми, старото т.е. изпитаното и сигурното, нещата да се правят само по вече възприетия и установен начин. Свободата и преходността могат да събудят тревожност. Поведението се движи от дилемата да се задвижи или да отстъпи. Може да развива сценарии в главата си без да премине към тяхното осъществяване. В основата е страхът да отстъпи /да се подчини/ или страха от новото. Високата тревожност може да се разтоварва чрез конвулсивно търсене на сексуално удоволствие. Този тип характер е добър релационен терен за развитие на натрапливости. Позитивни и успешни черти са грижовност, отговорност в работата и партньорските отношения, както и изпълнителност.
Няма добър или лош характер! Всеки човек има изразени в различна степен от тези личностови конструкти или компоненти и затова се приема "парламент на характерите". В различни периоди от живота може да се активират различни компоненти и да водят парламента. Ако това, обаче, не е успешно и води до психосоматични заболявания, неврози, депресии, зависимости и проблеми в общуването с околните, е нужно да са анализира коя част от мен ми пречи да живея добре и кои мои поведения не са успешни за мен вече.
В неорайхианската терапия се работи с мисловните матрици, които изкривяват реалността, блокираната енергия и лимитите в поведението. Чете се езика на прекъсванията или симптома, който е нездрав заместител на липсващото движение. Терапията е насочена към това човек да преоткрие тялото, повече да се самоусети и себеопознае, за да се постигне естественост и съответствие между мисъл – чувство – поведение. Целта е да се разкъса фиксацията към неадаптивните движения/поведение и да се експерементира с други, които откриват нови възможности и в крайна сметка по-добро качество на живот.