Неорайхианска аналитична психотерапия e терапия, развита на база ученията на Вилхелм Райх, Александър Лоуен и проф. Валдо Бернаскони. В основата и е възприемането на човека в неговата цялост- психика и тяло, и се работи на всички нива – рацио, емоция и сома / тяло/.

Нашият живот е изпълнен с желания, стремежи и те формират потребности /вж. Теория на потребностите/. Всяка потребност генерира енергия в тялото и се изпращат импулси до съответните мускулни групи и органи. Ако тази енергия не се приведе в действие/поведение за осъществяване на целта, тя остава в тялото и се натрупва, а това след време може да доведе до симптоми. Например, ако аз искам да работя като лектор и трябва да изляза пред публика, но имам притеснения как и какво ще кажа, защото имам ниско самочувствие и лош опит от детството /чувал съм често изрази "само глупости са ти в главата", "глупчо", "когато възрастните говорят, ти да мълчиш" и т.н. Това възпрепятства постигането на целта и създава тревожност, която има и своя телесен израз – топка в гърлото, сухота в устата, треперене на ръце, изпотяване, невъзможност за концентрация и т.н.

Т.е.задоволяването на потребностите могат да бъдат ограничени от нашия характер, който се формира до 7-8г. в процеса на индивидуализация и възпитание.

Пръв говори за "психичната енергия" Фройд. Той приема, че възбудата, както и електрическият заряд, се разрежда по повърхността на тялото. Според него моралът и неврозите са тясно свързани и ограниченията пренасочват енергията към телесни симптоми. После той обръща все по-малко внимание на психическата енергия, за да се съсредоточи на психическото съдържание и на теориите за развитието, а изследването на важността на възбудата и психическата енергия продължава В. Райх. Той разсъждава върху енергийните запаси и възможността на човека да борави с тях. Открива, че психическите промени имат свой запис в човешкото тяло и разработва подробна карта на човешкото тяло и защитните механизми при сблъсъка на човека с външния свят, за да се избегнат собствените чувства. Въвежда понятието "мускулна броня" /напрежение, мускулен блокаж/, за да опише блокираната енергия в мускулните групи и го представя като следствие от преживяни травматични събития или обстоятелства в живота.

Блокажът е физически израз на психическа защита, за да контролира определена емоция. Мислите се трансформират в емоции и чувства, които, ако бъдат отречени, блокират и създават защитен механизъм – болестта. Човек престава да бъде това, което иска, а живее според това, което се очаква от него.

Болезненият симптом винаги има двойна функция. Помага да се установи временна хомеостаза в Аз-а /вътрешно равновесие/ и заявява по алогичен начин на другите незадоволената потребност.

Проф. Д-р Валдо Бернаскони казва: "В. Райх е човекът с гениална интуиция, който оценява важността на тялото и невербалната комуникация и предлага новаторски методи за анализ. Пострайхианците обогатили моите познания са: Дж. С. Пиеракос, който ме запозна с енергията и енергийните полета; С. Келеман, който ми показа същността на граундинга; Ал. Лоуен, който ме ориентира към психотерапия, насочена към иновационната система за класификация на характерите."

В.Бернаскони приема и доразвива идеите на Райх и Лоуен. Създава теория на петте движения /вж.Теория на петте движения/, според която неврозите са записани в движенията, стойката, походката и цялостната морфологична структура на тялото. Провежда редица антропологични изследвания върху "неврозата на властта". Доразработвайки В. Райх и А. Лоуен, Бернаскони развива теорията на прекъсванията в кръга на опита и парламента на характера.

Фокусът на неорайхианската аналитична терапия е биоенергийна работа според индивидуалните особености на човека. Методът е холистичен /цялостен/ и уникално съчетава ефективни терапевтични инструменти като терапия на петте движения, класическата психоанализа, гещалт терапия, когнитивно–поведенчески техники, психодрама, клиентцентрирана терапия на К. Роджърс, биоенергийно дишане, кратки психотерапии, арт терпия и специализиран биоененергиен масаж.