В терапията често срещам хора, които се ръководят от страха от самота в отношенията. Има разлика между „Не мога да се разделя с…“ – страх да остана сам/а и „Искам пак да е с мен“. Второто може да е свързано с натрапливо поведение да се върне обекта на любов и любовна зависимост. Има разлика как мъжете и жените преживяват самотата. Жената често се преживява като недостатъчна или непълноценна и се стреми към влизане в отношения. В основата е страхът да остане сама и тази мотивация я кара да влиза в отношения не заради мъжа, а за да не усеща самота. Няма да се спирам подробно на последиците от такива избори и решения.Често не издържат на времето, защото в стремежа си да спечели мъжа, жената в много случаи пренебрегва желанията и интересите си и се превръща неусетно в друг човек, който в някакъв момент спира да харесва и се разочарова. За да се защитят от самота тези жени се привързват към партньора като към спасител.

Мъжът преживява самотата като изолация от социалния свят и загуба на принадлежност– „Какво ще правя?“ ,“Как ще се прибера в празния дом?“ ,което също може да го държи в едни изчерпани отношения.

Причините за страха от самота може да са :

- емоционални проблеми – свързани с усещането,че сме лоши. Ако в детството често сме били изолирани, когато сме проявявали чувства или сме били наказвани с изолация, се появяват мисли като „ не ставам за харесване“ или „когато съм изолиран, не ме харесват“.

-преживяване на изоставяне в детството - когато е имало ситуации, в които сме се почувствали изоставени – напр.родителите отиват на гости без да обяснят на 5г.дете къде и кога ще се върнат,а то остава само вкъщи. В тези няколко часа детето преживява ужаса на изоставянето./и да, може да ви се струва нереално да се остави такова малко дете вкъщи само, но има родители, които го правят/

Прочети още...

През последните 15-20г се наблюдава една тенденция в отлагане на нормативно очакваната роля на майчинството след 30г. Този избор съзнателно се отлага, тъй като приоритет в живота на младите жени е образование, кариера, финансова сигурност.

Аз самата станах майка на 34г, след като завърших специализацията си и можех да се отдам на майчинството и да посветя повече време на детето си.

Разбира се, майчинството след 30г има своите позитиви : майките са емоционално по-подготвени и по-позитивни в родителската си роля. Житейският опит в годините ги прави по-търпеливи и по-способни да планират бъдещето. Освен това опита и организацията в работния процес се проектира в майчинството. Жената вече има изградени навици по отношение на здравословен начин на живот, спорт и хранене. В тази зряла възраст се предполага постигане на относително равновесие в себе си и подреждане на приоритетите така,че желаното дете да не е самоцелно или каприз, а осъзнато приемане малкото човече и неговото трайно място в живота на семейството. В резултат на личен и житейски опит жената е решила редица вътрешни конфликти /какво искам от живота, с какви приятели да се обградя и кой е подходящия за мен партньор/ и е изградила благоприятни и стабилни отношения с важните хора в живота си в личен и служебен план. Това са умения, които се усъвършенстват с годините. Тази култура на вътрешния ,душевен живот благоприятстват за душевния живот на бебето.

Прочети още...

В работата ми с двойки, които се обръщат към мен за семейна терапия ми прави впечатление, че при някои от тях има неразбиране или нетърпимост към личните занимания и време на партньора. Това може да е последвано от скрит или явен стремеж да бъде манипулиран другия. 

В края на лятото четох книгата на Демиан Букай “Наръчник за двойки”, който предоставя своята версия за това какво означава една връзка да е успешна.

Според авторът една стабилна двойка обединява три основни компонента:любов, страст и проект. Любовта може да бъде изразена по много различни начини. При всички случаи това е дълбоко емоционално свързване на двама души, за които щастието е самото присъствие в живота на другия.

Страстта е завладяващо чувство, което силно ни привлича към другия и в началото на една връзка мисълта за любимия може да е обсебваща.

Третата съставка на една стабилна връзка е общият проект- двамата да искат да вървят в една посока. Всеки от двамата партньори може да има лични и индивидуални проекти, но представата за живота на двойката и посоката, в която искат да вървят да съвпада в голяма степен. В противен случай ще се появят неизбежно проблеми.

Прочети още...

Това, което отличава възрастния от детето е поемането на отговорност за мислите, постъпките и цялостния си живот. Въпреки това има много примери, при  които въпреки израстването,възрастни имат незряло поведение. Не правят нищо за здравето,живота и бъдещето си и се оправдават с обстоятелства, наследственост или думите”това не е за мен”. Трупат негативизъм, оплакват се и мрънкат, но в крайна сметка не правят нищо, за да излязат от това положение. Който не поема отговорност за себе си, има вероятност да я прехвърля на другите. Това създава зависимост от одобрението на другите. Има нужда от постоянна подкрепа, подканване , поддържане и в крайна сметка може да се настрои срещу своите поддръжници, да отлага “за по-късно” или “утре” и да си позволява да отхвърля. Освобождаването от собствената отговорност се компенсира с повишени изисквания и претенции спрямо другите.

Честа употреба на изрази като “не знам” , “не мога” всъщност скриват “нямам желание”, “не искам да пробвам”,” не ме интересува”, “не искам трудности”.

Когато прекалено дълго си в ситуация, върху  която смяташ, че нямаш контрол, бързо свикваш да не търсиш други начини и в крайна сметка се развива лична придобита / заучена/  безпомощност.  Липсва увереност в собствения принос и активност за промяна, изолация, липса на креативност. Всички успехи са резултат на късмет, съдба, съвпадения,помощ на някого и т.н.

Прочети още...

Всеки от нас е имал моменти, в които е обиждал или е бил обиден. Обиждащият цели да уязви другия и да го нарани като използва всички средства съзнателно - недостатъци, ниско самочувствие, телосложение, външен вид или пък характерови особености. Другият попада в капана на обидата само, ако някое от горе изброеното съвпада с начина, по който той /тя мисли за себе си. "Ако аз не се харесвам и се срамувам от ръста /тялото си/ или някаква друга част от мен, всяка нападка в тази насока ще потвърждава моята нагласа." А може и да не е нападка! "Всеки коментар свързан с това, дори да не се отнася за мен,ще отключва като ключ тези болезнени емоции."

Никой не може да обиди, ако другият няма ключалката за този ключ, т.е. няма подходящ терен, за да се появи обидата. Без този терен обиждащият си остава груб и злонамерен и най-здравото, което можете да направите е да реагирате като недвусмислено заявите, че няма да позволите да се държат така с вас. Ако това не помогне ,ограничете контактите с този човек.

Прочети още...

В моята практика не рядко срещам хора, които се раздават за близки и приятели и твърдят, че така се чувстват щастливи.  Способни са да изоставят своите планове и нужди, за да помогнат на ближния или се втурват да помагат без дори да ги помолят. Аз ги наричам “хора  линейки”. Само факта, че някой е споделил проблем е достатъчен, за да имат план за действие как вече ще го разрешат. 

Не става въпрос за това да не се помага. Ние сме социални същества и имаме нуждите  да принадлежим и да бъдем утвърдени. Стремим се да бъдем приети и харесвани. Невротично е ,когато се стремим към 100 процента утвърждаване т.е да бъда харесван винаги, да съм добър, за да бъда харесван. 

Каква е тогава причината такива хора да са често неудовлетворени или раздразнени, да се чувстват недооценени?! 

Обикновено е съчетано с невъзможността да се казва “не”. Ако се случи е придружено с чувство за вина, самоизмъчване или тревожност, че някой се е обидил, засегнал, не са изпълнили нечии очаквания и няма да получат одобрение. Вътрешният глас нашепва “Ти си лош” или “Ти си егоист”.

Бутонът, който задейства поведението на спасител е свързан с модели от миналото. Тук могат да стоят много различни житейски истории/ размяна на ролите родител-дете, желание да се харесам и да не бъда отхвърлен и т.н./

 Така “хората линейки” привличат приятели в обкръжението си, които успешно ги използват. Могат да слушат чужди оплаквания отново и отново с илюзията, че така помагат, а всъщност само подкрепят наличната пасивност от страна на другия и отказ от действие.

След като отмине момента на еуфорията от направеното добро , настъпва раздразнението и тъгата, че не остава време за мен, за моите планове или дела. Има една чудесна история за багера и блатото, която илюстрира живота на тези хора. Ето какво става, когато се жертват прекалено много:

 В една гъста гора имало едно блато,което било винаги в депресия, навъсено, нещастно, недоволно от своята участ. През един слънчев ден нов новичък трактор слязъл от конвейра и тръгнал на разходка из гората. Подсвирквал си и си тананикал, радвал се, че е жив, и ето натъкнал се на блатото.

Прочети още...

EMDR /Eye Movement Desensitization and Reprocessing/  преведено на български е „Десенситизация и повторна преработка на информацията посредством движение на очите". Методът използва движението на очите или други форми на двустранно главномозъчна стимулация. Съчетава голям брой психотерапевтични подходи, в резултат на което се активират зони в мозъка. Това намалява чувствителността към определени събития и променя начина на преработка и съхранение на информацията в мозъка. Използването на EMDR може да бъде напълно съвместимо с повечето известни психологически подходи. Терапията се фокусира върху повторна преработка на болезнения спомен и неговото негативно влияние върху реакциите и поведението на клиента в настоящето. Подобрява самочувствието и усещането за контрол над ситуацията като се стимулират собствените ресурси за справяне.

Прочети още...

Сърденето е защитен механизъм, който се използва от деца до възрастни. 

В живота има множество ситуации, в които реалността се разминава с нашите очаквания и това ни огорчава, обижда, наранява. Децата прибягват до сърденето понеже нямат ресурс да постигнат своето и търсят начин да привлекат вниманието. Сърденето изпраща послание”Не заслужавам това!” и провокира вина у другите. Обикновено се приема благосклонно, когато се сърди малко дете. Родителите търсят контакт или пък пробват различни начини да пробият защитата на „сърдя ти се“ и показват на детето,че то е важно за тях.

Възрастните, които не са отработили този незрял подход го превръщат в черта на характера. Недостатък на това поведение е, че това, което иска сърдещият  човек не достига до другия по директен начин. Спомням си за една сцена от сериала “Да, мило”. Съпругата въздиша шумно и когато съпруга я попита какво има, също толкова шумно отговаря “Нищо!”.Недвусмисленото послание е “Как можеш да стоиш толкова спокойно!” и той-съпруга не успява. Следват въпроси, внимание, извинения.

Прочети още...

Една от основните трудности в отношението родител – дете е проблемът с контрола върху „отрицателните“ състояния на гняв и враждебност. Някои родители приемат изразяването на емоциите като неподчинение. Ако възрастният не се е справил със собствените си чувства, може да се опита всячески да ги потисне у детето – не плачи, млъкни, престани, когато приема детския протест или агресивни реакции като умишлено дразнене. Родителите изпращат сигнал,че чувствата нямат значение и е по-добре да ги потискат, за да бъдат приети. С времето малкото дете ще се научи да сдържа чувствата си и да не изразява това, което родителя не приема. Според д-р Ерик Бърн /създателят на транзакционния анализ/ много рано в живота , още до края на първата година се формира жизнената позиция „ Аз не съм добър“ . Не мога да съм добър, ако правя нещо, което се наказва или не се приема от възрастните. Те са авторитет и детето предпочита да потисне своите желания ,за да спечели одобрението им.

Позицията „Аз не съм добър“ може да остане трайно в живота и да формира един тревожен зрял човек , който се сравнява постоянно с другите, да поставя техните нужди над своите. Пълният контрол създава зависимост.

Ако се дава известна свобода на детето да се изразява емоционално и да прави избор /напр.между две алтернативи: Сега ли ще легнеш или след 5мин/, то ще расте със самочувствие и подхожда с доверие в изследването на света. Ако възпитанието е авторитарно -“ Не прави това“, „ Нищо не можеш да направиш без мен“,т.е. преобладават ограничения,то детето расте зависимо от своята майка и трудно ще си позволява свободата да изследва средата и да защитава позицията си.

Прочети още...