Често психотерапевтите препоръчват литература, която може да бъде в помощ на терапевтичния процес. Не става въпрос само за книги от типа “Как да се справим в десет лесни стъпки с…“, макар че те също имат своя принос в осъзнаване на ограниченията и какви възможности не сме пробвали, а за всички литературни произведения.
Традиционната психотерапия може да бъде представена като „лечение с говор“, а бибилотерапията като „лечение с четене“. Тя може да подпомага лечението като осигурява почти непосредствен достъп до подсъзнателния ум през въображението. Отвежда ни в дълбините на подсъзнанието, където стигаме до далечни кътчета на ума си, които сме оставили пренебрегнати от години или попадаме на пространства и желания, които дори не сме знаели, че съществуват. Креативни терапевтични методи като водене на дневник, писане на писма или творческо писане позволяват да обработим наблюденията си, които възникват и свободното им изразяваме, както и най-съкровените мисли и чувства без риск някой да ни съди.
В традиционната терапия клиентът се научава да вижда връзката между потисканите чувства и повторната им проява в отношенията терапевт – клиент, и има възможността да се научи да ги освобождава. В библиотерапията читателят се идентифицира с герой от някаква ситуация в книгата и това предизвиква емоционален отговор. Тези емоции се проектират към автора или героя, което прави възможно ново преживяване на стар, нерешен конфликт през литературата.
Според д-р Карълайн Шроудс четенето на книги създава алтернативна реалност, която изглежда толкова близка до живота и може да предложи нови перспективи, разбиране и откровения. Според нея един литературен текст може да бъде проводник на изцеление, ако читателят го преживее като:
- идентифициране – свързва се с текста или съответен герой;
- катарзис – текстът дава възможност на читателя да се свърже със собствените си емоции и ги освобождава;
- прозрение – текстът осигурява прозрение в собствената ситуация на читателя въз основа на проблемите, пред които героят е изправен, и позволява на индивида да осъзнае и учи по терапевтичен начин.
Идентифицирането или отхвърляне на текстове, които са заплашителни или отхвърлени от егото дават поле за размисъл и осъзнаване на мисловните схеми. Разграничаване на тези, които вече не ни служат и окуражаване на нови начини на поглед върху света. Това позволява мисловните схеми от миналото да се разместят и подредят по адекватен начин в настоящето.
Ето някои от ползите на библиотерапията:
- Повишено себеосъзнаване. Виждаме ясно къде се провалят литературните герои и това може да доведе до осветляване на собствените ни слепи петна или намиране на един различен начин да се справим;
- Четенето разпалва въображението, дава усещане за смисъл и ни обогатява;
- Подобно на медитацията води до промени в мозъка, които засилват функцията му на изпълнител и регулират по-добре емоциите. Понижава симптомите на стрес, тревожност и депресия.
- Практикуването на креативни техники с четене и писане позволява съзнателно да обработваме емоциите си и да активираме самолечението като процес.
Ако към момента четете книга, която ви вълнува може да направите следното упражнение и отговорите на някои въпроси:
Какво в изречението или пасажа, който четете се свързва с вас?
Как ви кара да се чувствате? Споделям само част от спектъра на чувствата.
Трудни или болезнени емоции: връхлитащи емоции, безпокойство, страх, уязвимост,раздразнение,самота,вина,мъка,завист,ревност,объркване и т.н.
Или
Позитивни емоции: радост, спокойствие, задоволство, облекчение, свързаност, състрадание, възхищение, надежда, любопитство, копнеж и т.н
Искате ли да споделите това преживяване с някой ваш близък или пък извличате някакви уроци от това?
Възниква ли нужда да промените нещо в живота или отношенията си? Може би имате нужда да простите на някого, да кажете „не“ или да си поставите нови цели и вземете нови решения.
Ако се чувствате объркани и нерешителни в последно време и практикувате това упражнение, би следвало да донесе повече яснота и фокус в живота ви.