В терапията често срещам хора, които се ръководят от страха от самота в отношенията. Има разлика между „Не мога да се разделя с…“ – страх да остана сам/а и „Искам пак да е с мен“. Второто може да е свързано с натрапливо поведение да се върне обекта на любов и любовна зависимост. Има разлика как мъжете и жените преживяват самотата. Жената често се преживява като недостатъчна или непълноценна и се стреми към влизане в отношения. В основата е страхът да остане сама и тази мотивация я кара да влиза в отношения не заради мъжа, а за да не усеща самота. Няма да се спирам подробно на последиците от такива избори и решения.Често не издържат на времето, защото в стремежа си да спечели мъжа, жената в много случаи пренебрегва желанията и интересите си и се превръща неусетно в друг човек, който в някакъв момент спира да харесва и се разочарова. За да се защитят от самота тези жени се привързват към партньора като към спасител.
Мъжът преживява самотата като изолация от социалния свят и загуба на принадлежност– „Какво ще правя?“ ,“Как ще се прибера в празния дом?“ ,което също може да го държи в едни изчерпани отношения.
Причините за страха от самота може да са :
- емоционални проблеми – свързани с усещането,че сме лоши. Ако в детството често сме били изолирани, когато сме проявявали чувства или сме били наказвани с изолация, се появяват мисли като „ не ставам за харесване“ или „когато съм изолиран, не ме харесват“.
-преживяване на изоставяне в детството - когато е имало ситуации, в които сме се почувствали изоставени – напр.родителите отиват на гости без да обяснят на 5г.дете къде и кога ще се върнат,а то остава само вкъщи. В тези няколко часа детето преживява ужаса на изоставянето./и да, може да ви се струва нереално да се остави такова малко дете вкъщи само, но има родители, които го правят/
-липса на вяра в себе си, че мога да се справя сам/а с предизвикателствата на живота - най-лошото на страха от самота е усещането,че не мога да се справя. Може да е резултат от недостатъчното отразяване в ранното детство на нашата сила и способност на самостоятелност или пък е изисквано покорство от родителите.
-стила на привързаност – най-податливи към страха от самота са хората с тревожен стил на привързаност. Тревожният човек следи постоянно поведението на партньора си и често може да стане обсебващ. Използва секса за утвърждаване ,доказателство че всичко е наред или отказа му като наказание. Вниманието и любовта никога не са достатъчни и проявява цупене и ревност. Тези хора се държат се все едно вече са изоставени ,което в крайна сметка отдалечава другия и се сбъдва най-големия им страх да бъдат отхвърлени.
Родителите на „тревожния“ са били грижовни, но тази грижа обаче е била непостоянна, непоследователна или прекъсвана от отхвърлящо поведение. Това прави малкото дете тревожно, защото то не знае в кой момент ще загуби любовта на родителя. На тази база тревожните създават впечатление на даващи и изискващи много любов , но на дълбоко несъзнавано ниво отблъскват грижата и вниманието, защото не знаят в кой момент те ще им бъдат отнети. Те чувстват празнота и имат нужда от постоянно успокояване и внимание от другите и затова са и склонни към пристрастявания. Имат усещане, че другият не полага усилия и се чувстват изоставени, а истината е, че най-често сами изоставят себе си.
Тревожният тип много често е привлечен силно и често влиза в отношения с хора с „избягващ“ стил на привързване. Това са хора, за които близостта и любовта са плашещи. Имат твърди границите и нуждата от пространство. Често дават смесените сигнали от любов и внимание до дистанцираност и игнориране или лошо отношение към любимия човек. Това създава връзка на емоционална зависимост. Избягващият приема грижата и любовта , с които го засипва партньорът му. А после започва да го избягва, игнорира, обижда и така задейства страховете на тревожния, който влага още повече старание и отдаденост. Това още повече отблъсква избягващия. Такава връзка може да продължи с години, защото тревожният няма смелостта да си тръгне, тъй като се задейства страха от изоставяне и самота.
Усещането за самотност идва от това,че се поставяме в зависимост от други хора. Очакваме те да запълнят празнината, която усещаме с отношение или действия. Когато станем активни и поемем отговорност за нашето емоционално състояние разбираме,че можем да бъдем добри партньори на себе си и няма да се чувстваме самотни. Тогава няма да чакаме появата на любовта като начин да осмисли живота ни, а ще получим пълноценното общуване и възможност да сме обичани такива каквито сме.
Според Д.Ричо, страхът от самоутвърждаващо поведение и да бъдеш себе си е този страх от самота, който води до мисълта„ще ме изоставят, ако не направя..“. Убеждението ,че не може да се грижите достатъчно добре за себе си е възможно да превърне емоционалната привързаност в отношенията с друг човек в място, където да се криете. Трябва да съм във връзка и толкова се страхувам да съм сам, че се стремя към „ние“, за да има на кого да се облягам. Юнг казва „Бродейки в мъглата на душата си, се натъкваме на тайна радост, която ни сдобрява с личния ни житейски път. Да си сам със себе си не е смъртна скука, а начин да открием вътрешен партньор. Нужно е да бъдем сами, за да го открием.“ Срещайки се със самотата проявявам грижа към себе си и овладявам собствената си сила. Някои хора се страхуват да останат насаме със собствените си мисли и страхове. Запълват това време с дейности или телевизия, филми, компютърни игри. Това всъщност е бягство от това да се опознаят и сприятелят със сенчестите страни на личността си.
Някои въпроси и самостоятелна работа могат да дадат повече яснота в тази посока:
Кога и в какви ситуации се чувствам самотен? Какво мога да направя?
- За начало да се предизвикам и да погледна в очите моя страх. Какво най-лошо може да се случи? – ще тъгувам, страдам, а след известно време може да открия,че искам да се срещна с някого, да се върна към хоби, което съм изоставил/а или стари интереси .
- Да опиша всички моменти на самотност и след това да реша какво мога да направя от мен за мен/без да очаквам другият да отгатне и задоволи моите нужди/
Чувството за самота води до две усещания – че съм самотен и че не струвам нищо. Ето защо е важно да остана насаме със себе си, да усетя и осъзная чувствата в мен и да се отнеса грижовно към тях. Това усилва умението за интимност и вече няма да искам сигурност и утеха , а да ме обичаш.
Да приемате и обичате себе си е единственият начин да изградите здрава основа, върху която може да се чувствате цели и щастливи.В крайна сметка аз съм човека, с когото ще прекарам целия си живот.
