В работата ми с двойки, които се обръщат към мен за семейна терапия ми прави впечатление, че при някои от тях има неразбиране или нетърпимост към личните занимания и време на партньора. Това може да е последвано от скрит или явен стремеж да бъде манипулиран другия.
В края на лятото четох книгата на Демиан Букай “Наръчник за двойки”, който предоставя своята версия за това какво означава една връзка да е успешна.
Според авторът една стабилна двойка обединява три основни компонента:любов, страст и проект. Любовта може да бъде изразена по много различни начини. При всички случаи това е дълбоко емоционално свързване на двама души, за които щастието е самото присъствие в живота на другия.
Страстта е завладяващо чувство, което силно ни привлича към другия и в началото на една връзка мисълта за любимия може да е обсебваща.
Третата съставка на една стабилна връзка е общият проект- двамата да искат да вървят в една посока. Всеки от двамата партньори може да има лични и индивидуални проекти, но представата за живота на двойката и посоката, в която искат да вървят да съвпада в голяма степен. В противен случай ще се появят неизбежно проблеми.
Напр. аз може да искам да живея като на първо място поставям интересите на семейството и децата, а партньорът да предпочита шумни компании и чести купони.Или ако аз искам да живеем под един покрив и да имаме семейство, а партньорът предпочита да се виждаме”когато можем”, и просто да прекарваме добре заедно, проектът за връзка на двойката ще бъде изложен на сериозен риск, независимо колко страст и любов има между двамата.
Какво се случва когато някоя от съставките липсва?
- Когато липсва съставката “проект” Д.Букай така нарича бурните двойки. При тях моментите на щастливо спокойствие се редуват с моменти на голямо вълнение. Партньорите обикновено имат дълбоки разногласия, заради които често са на косъм от раздялата после се сдобряват често с помощта на секса, тъй като не им липсва страст. Решават да продължат заедно в името на взаимната любов, която ги свързва
- Когато липсва “страстта” или това са монотонни двойки -комбинацията от “проект” и “любов” в тези двойки им предоставя голяма стабилност имат обаче един проблем- доста се отегчават. Никой от двамата не успява да заплени другия достатъчно за да предизвика възхищението му и не могат да се разбират на сексуално ниво или вече са се отказали. Често се чувстват смазани от рутината и ги връхлитат различни фантазии, които служат за отдушник.
- Когато липсва “любовта” или това са зависими двойки- тези двойки са с най-лоша прогноза, защото при тях липсва любовта към другия. Това, което ги държи заедно обикновено е нуждата един от друг. Прословутото “не мога да живея с теб, но не мога да живея и без теб” или пък партньорът е нужен за постигане на някаква външна цел. Страстта, която изпитват често се подхранва от представата за напредък към общата цел или от неистовия страх да останат сами. Разбира се, липсата на любов и на приемане създава дразги и взаимни обвинения, които се натрупват и проникват дълбоко, защото тези двойки обикновено са лишени от близост и искреност. Две качества, от които се нуждае любовта като предварително условие. Всеки от тези партньори е важно да работи върху независимостта си и приемането свободата на другия, за да намали постепенно зависимостите и така да установи дали другият е неговият истински избор.
Според Д.Букай основната конструкция на стабилната двойка може да се онагледи със следната графика:
Споделеното пространство е това за двойката. Всеки има свои дейности и време общо за двамата.
Случва се някои партньори да ревнуват от личното време на партньора и да търсят начини да го ограничат като го критикуват, омаловажават и т.н. като използват разумни нагледни аргументи.
-Защо си се нагласил/а така? Какво целиш?
-Пак ли ще работиш? Изобщо не те интересувам аз
-Пак ли ще ходиш при майка си? Разбира се ,правиш това, което тя иска
Това поведение обрича връзката, защото ако партньорът не се откаже от заниманията си, ще се чувстваме пренебрегнати или пък, ако реши да докаже любовта си и се откаже,има вероятност с времето да ни намрази или обвини,че сме го/я отказали от интересите си и ще се чувства нещастен/на.
Идеалът за половинката, която ме допълва и прави цял често се свързва с идеята че ние сме едно цяло и партньорите съществуват само в континуума на двойката. Целта е да узнаят повече един за друг и споделят повече в живота , но накрая започват да страдат или поне единият от тях. Близостта е толкова голяма, че се усеща задушаване и ограничаване. Напр. Какво правиш толкова време в другата стая? Вече не искаш ли да си с мен?!
На другия полюс е свободната връзка, в която личното време заема голяма част , а времето за двойката е незначително. То може да е ценно и приятно, но може да коства много на партньорите да се подкрепят и преминат заедно през трудните моменти, тъй като не са готови да отделят толкова време и ресурси за другия.
Всяка двойка е нужно да намери пространството, в което се чувства добре,без партньорите да се сърдят или критикуват. Да приемат хобитата, интересите и заниманията на другия и да се подкрепят взаимно като ,за да увеличат времето заедно може да означава някой да придружи другия, но всичко това е доброволно и с желание и не означава да се превърне в рутина. В противен случай пътят до “ Омръзна ми все аз да полагам усилия!” може да се окаже кратък.
Съвсем друга е конструкцията, когато партньорът е всичко за другия и това означава прекомерна зависимост. Единият има лично пространство и интереси, а другият е изцяло отдаден на връзката и партньора. Поставя се съзнателно или не в подчинение.
За определяне не пространството в двойката лично и общо, Д.Букай предлага правилото на двата закона : достатъчност/за личното пространство/ и необходимост / в двойката/
Ако на някой от партньорите не му се ходи на концерт, няма да отиде двойката/то е извън необходимостта, но не би трябвало да спре желаещия да го направи сам или с приятел в своето лично пространство. Всяка манипулация “ ако ме обичаш, ще останеш” или “Имаме по-важни неща да свършим” е в сферата на налагането и граничи с липсата на любов.
Някой може да възрази,че тогава няма да споделяме почти нищо! Ако това се случи, значи имаме липсващи елементи от здравословната връзка и това е само катализатора, който определя хода на отношенията. т.е невъзможността да живеят двамата в двойка. Времето заедно не би трябвало да е по задължение, а споделено с желание.
Можем да мотивираме партньора да ни предостави внимание и направи място в живота си, което да заемем, но без да налагаме.
“Научих,че не мога да изисквам да ме обичат. Мога само да дам добри основания, за да бъда обичан и да чакам животът да стори останалото”
Уилям Шекспир
Това означава да сме добра компания за партньора, приятна и запленяваща, а не по изискване или защото ни упрекват,че не даваме достатъчно.
Няма правило всичко да е разделено поравно или да сме на едно мнение, а да намерим начин да функционираме по-добре като двойка. Може да има аспекти, в които да смятам,че другият ще се справи по-добре и да имам доверие в способностите му. Ако смятам,че само моят начин е правилен, то има вероятност да подценявам партньора си, а себе си да поставям в позицията на всезнаещ.
Независимо,че спорим, винаги има начин отношенията да се преразгледат и да се променят. В тези отношения можем да опознаем себе си по-добре, да сме гъвкави и приемащи или пък ,ако не можем да израстнем заедно и някой от двамата не желае да полага усилия, тези отношения да се прекратят.
Статията е изготвена по материали от книгата “Наръчник за двойки. Как да изградим успешна връзка” - автор Демиан Букай