В моята практика не рядко срещам хора, които се раздават за близки и приятели и твърдят, че така се чувстват щастливи. Способни са да изоставят своите планове и нужди, за да помогнат на ближния или се втурват да помагат без дори да ги помолят. Аз ги наричам “хора линейки”. Само факта, че някой е споделил проблем е достатъчен, за да имат план за действие как вече ще го разрешат.
Не става въпрос за това да не се помага. Ние сме социални същества и имаме нуждите да принадлежим и да бъдем утвърдени. Стремим се да бъдем приети и харесвани. Невротично е ,когато се стремим към 100 процента утвърждаване т.е да бъда харесван винаги, да съм добър, за да бъда харесван.
Каква е тогава причината такива хора да са често неудовлетворени или раздразнени, да се чувстват недооценени?!
Обикновено е съчетано с невъзможността да се казва “не”. Ако се случи е придружено с чувство за вина, самоизмъчване или тревожност, че някой се е обидил, засегнал, не са изпълнили нечии очаквания и няма да получат одобрение. Вътрешният глас нашепва “Ти си лош” или “Ти си егоист”.
Бутонът, който задейства поведението на спасител е свързан с модели от миналото. Тук могат да стоят много различни житейски истории/ размяна на ролите родител-дете, желание да се харесам и да не бъда отхвърлен и т.н./
Така “хората линейки” привличат приятели в обкръжението си, които успешно ги използват. Могат да слушат чужди оплаквания отново и отново с илюзията, че така помагат, а всъщност само подкрепят наличната пасивност от страна на другия и отказ от действие.
След като отмине момента на еуфорията от направеното добро , настъпва раздразнението и тъгата, че не остава време за мен, за моите планове или дела. Има една чудесна история за багера и блатото, която илюстрира живота на тези хора. Ето какво става, когато се жертват прекалено много:
В една гъста гора имало едно блато,което било винаги в депресия, навъсено, нещастно, недоволно от своята участ. През един слънчев ден нов новичък трактор слязъл от конвейра и тръгнал на разходка из гората. Подсвирквал си и си тананикал, радвал се, че е жив, и ето натъкнал се на блатото.
- Добро утро-рекъл му той. Какъв прекрасен ден!
- Хм,хм,че кое му е чак толкова прекрасното? - отвърнало блатото.- Натикано съм тук в най-сенчестата част на гората, където през клоните не прониква нито един слънчев лъч, додеяло ми е да съм старо тинесто блато.
- Много ми се ще да ти помогна! - възкликнал простодушно тракторът. Какво мога да направя за теб?
Блатото се замислило.
- Е, добре, ако наистина искаш да ми помогнеш, можеш да започнеш да ринеш пръст и да я сипваш в мен, така ще пресъхна и ще престана да бъда блато.
- Прекрасна идея - въодушевил се тракторът. - Ще се радвам да съм ти полезен.
И ентусиазирано се заел да засипва блатото. Това продължило няколко часа, но без почти никакъв резултат. Блатото току взело да мърмори:
- Не смятам,че при тази скорост ще промениш кой знае какво.
- Добре! - отвърнал тракторът. - Ще започна да рина още по-бързо.
Денят се изтърколил и малкият трактор се изморил. Блатото си изглеждало точно така, както и сутринта. Сега вече то се разгневило:
- Ако наистина те беше грижа за мен, все нещо щеше да се получи.Не мисля,че го правиш от все сърце.
След като цял ден се бил старал да помогне на блатото, изцяло отдаден на желанието си да го промени, тракторът заработил още по-настървено, макар да се чувствал слаб и изнемощял. През цялата нощ, докато блатото спяло, той ринал и заривал, продължил и на следващия ден, когато блатото отново замърморило и се заоплаквало от безплодните му усилия и липса на истинска загриженост. Тракторът буквално се изтощил до смърт и бавно потънал в лепкавата кал. Нямало никакви следи, че изобщо е бил там.Блатото си останало блато, в очакване на следващия трактор, който да дойде и да го спаси от самото него.
Някои хора са родени трактори /даващи/ и са привличани от онези, които са призвани да бъдат блата/взимащи/. И двете роли могатда бъдат разрушителни. И “тракторите” и “блатата” е важно да се научат да се грижат за себе си.
Безрезервното раздаване и поставянето нуждата на другия над своята създава зависимост в отсрещния. В същото време този, който помага се чувства щастлив /вторична полза/ от това, че е способен,полезен, нужен и важен/ него го търсят и не могат да се справят без него. Раздаването за другите задоволява лични емоционални потребности - да съм ценен, харесван и търсен. Освен това моите проблеми, с които не искам да се захвана минават на заден план /страхове, несигурност, празнота, неудовлетвореност/. Чуждите такива изглеждат лесни и аз съм уверен там. Другият е в позиция на слабия или несправящия се. Появява се усещане за превъзходство. Всъщност обгрижването и себераздаването е форма на влияние и контрол.
Но когато помагането или даването изморява и човек пренебрегва себе си и своя живот, за да бъде полезен за някой друг, то това е гаранция да стане нещастен в някакъв етап от живота си. Докато се усети ще е създал зависими отношения и няма да има време за себе си или семейството си.
Не е възможно нашето щастие да минава през друг човек. Това може да добави стойност към нашето добруване и самочувствие, само ако можем да го постигаме сами и имаме грижата за себе си , да задоволим собствените си нужди.Само тогава помощта може да е здравословна. Ето някои основни принципи на здравословното даване:
- Наличие на граници. Ако човекът не ви е помолил, отнемате му възможността да се справи сам,т.е. го обезсилвате. След време може да се обърне срещу вас :” Ти си виновен”, “ Ти ми каза така”...,”Никой не те е молил”..., заради позицията, в която сте го поставили и че е станало без неговата воля.
- Приемане и подкрепа,а не контрол. Добрата помощ не винаги е да свърша нещо вместо някой друг. Понякога хората имат нужда да говорят, за да вентилират емоции, да мислят на глас. Може да се създаде усещане за “Тук съм, до теб съм…” и да се вдъхне вяра и сили, че може да се справи и преодолее трудностите.
- Даване без очаквания. Често има скрити очаквания,че когато "човекът линейка" е в тежък момент тези, на които е помагал ще върнат жеста. Не винаги ни се връща помощта от същото място или по същия начин, но със сигурност ще се върне по най-подходящия за нас начин, в най-подходящия момент.
- Не носите отговорност за чуждото нещастие. Има хора, които не са готови да чуят съвета или да се справят с проблема си. Всеки сам носи отговорността за това дали да бъде щастлив или да продължава да се самоизмъчва.
- Да цениш себе си. Ако човек не цени себе си и усилията си, няма да го направят и другите. В процес на разговор разбирам, че човекът-линейка е дал времето си за някой друг и неговите задачи или работа изостават. Това означава да компенсира в нощните часове или да лиши близките си от внимание. Ако не разберат другите,че вие също имате живот и той е изпълнен със смислени неща, могат да приемат, че сте изцяло на тяхно разположение.
Случвало ми се е да ми звънят в 12:00ч през нощта или да има очакване да разреша проблема, ей така, в кратък разговор по телефона с думите ”Нали това е вашата работа”.. Да , това е работата ми, която освен,че обичам ми помага да плащам сметките си и освен това имам семейство. Не съм на разположение 24ч седем дни в седмицата. Настъпва голямо разочарование:)
Здравословните отношения са Аз-Ти, където има лична осъзнатост, отговорност и приемане, за да си позволим да израстваме заедно и да приемаме и даваме помощ без очаквания и твърди убеждения за правилно и неправилно.