През последните 15-20г се наблюдава една тенденция в отлагане на нормативно очакваната роля на майчинството след 30г. Този избор съзнателно се отлага, тъй като приоритет в живота на младите жени е образование, кариера, финансова сигурност.
Аз самата станах майка на 34г, след като завърших специализацията си и можех да се отдам на майчинството и да посветя повече време на детето си.
Разбира се, майчинството след 30г има своите позитиви : майките са емоционално по-подготвени и по-позитивни в родителската си роля. Житейският опит в годините ги прави по-търпеливи и по-способни да планират бъдещето. Освен това опита и организацията в работния процес се проектира в майчинството. Жената вече има изградени навици по отношение на здравословен начин на живот, спорт и хранене. В тази зряла възраст се предполага постигане на относително равновесие в себе си и подреждане на приоритетите така,че желаното дете да не е самоцелно или каприз, а осъзнато приемане малкото човече и неговото трайно място в живота на семейството. В резултат на личен и житейски опит жената е решила редица вътрешни конфликти /какво искам от живота, с какви приятели да се обградя и кой е подходящия за мен партньор/ и е изградила благоприятни и стабилни отношения с важните хора в живота си в личен и служебен план. Това са умения, които се усъвършенстват с годините. Тази култура на вътрешния ,душевен живот благоприятстват за душевния живот на бебето.
И въпреки това, майчинството е период на промяна в живота на семейната двойка. Отношенията с партньора се променят след порвото раждане. Съвременни научни изследвания показват ,че 2/3 от двойките усещат неудовлетвореност след раждането на първото дете. Времето на двойката се превръща във време за семейството. Неудовлетвореността може да е свързана с нереалистични очаквания , които имат жените и мъжете. Те се трансформират в напрежение между партньорите. Има жени, които са натрупали професионална умора и рутина и подхождат към майчинството като период на почивка. Само с времето могат да разберат,че това не е така. Майчинството е друг тип заетост, в която има както приятни моменти ,така и трудности, предизвикателства и друг тип отговорност. От една активна работеща и общуваща жена ,сега цялото внимание получава малкото човече. Излиза се от обичайната среда. Влиза в друг свят, където всичко се върти около детето – дали се храни, колко наддава, боледува ли, как расте и е добре, ако майката успее да открие нова принадлежност и създаде нови приятелства с други майки, иначе може да се почувства самотна и изолирана.
Нереалистични очаквания могат да имат и мъжете, които мислят,че жената като остане вкъщи ще бъде всеки ден подредено,чисто и сготвено. Ако бебето има колики,растат зъбки или пък е по- плачливо, ще отнема повече внимание и грижи от страна на майката и тя няма да има време да е перфектна домакиня.
Там, където мъжете отговарят за материалното благополучие, може да се прибират късно от работа или да се отделят в друга стая, за да си отпочинат преди новия работен ден. Тук зависи от моделите, усвоени в първичното семейство на всеки. Някои мъже изразяват любовта си като напълнят хладилника или осигуряват финансова стабилност за семейството, а жената може да го изтълкува като незаинтересованост.Възможно е в такава ситуация цялата тежест да падне на майката и ако няма кой да помага /баби, дядовци, детегледачки/ да доведе до изтощение у майката, а мъжът остава дистанциран от живота на бебето и майката.
Възможно е майката да посвещава цялото време и енергия на детето като забравя, че също така е и партньор на мъжа до себе си си. /любима жена/. Погълната от новата роля може да постави детето на първо място и то да измести партньора. Мъжът да се почувства изоставен и да се затвори в себе си или да намира занимания извън семейството. Това заедно с хормоналните промени по време на бременността и кърменето води до промяна в сексуалната активност на жената. Тези фактори заедно с недостига на сън водят до спад в сексуалните отношения.Погълнати от новите роли партньорските отношения остават на заден план. Ако не осигуряват време, в което да прекарат и общуват заедно за неща извън битовите задължения,мъжът и жената могат да установят след години, че са се отдалечили с времето.
Понякога това е период, който задълбочава различията в подхода на всеки от партньорите, което често води до фрустрация / неудовлетвореност/, конфликти и чувство на вина. Нужно е навреме да се говори за това и да не се оставя да се трупа напрежение и да се наруши баланса в пратньорските отношения. Важно е ,когато говорите за отношенията си да споделите поведението на партньора ,което ви разстройва или наранява, как се чувствате от това и най-важното от какво имате нужда ,за да се подобрят нещата. Често жените използват изрази като :..не ми обръщаш внимание вече!...не ми помагаш!...,което не дава информация как мъжът може да промени нещо. Ако бъдете по-конкретни, мъжете ще имат информация какви конкретни стъпки да предприемат. Напр. „имам нужда да прекарваш време вечер с детето, докато сготвя „ или „ имам нужда да излезем сами поне веднъж седмично“...и т.н.
- Когато ти..., аз се чувствам... ,имам нужда от...
Има бащи, които смятат ,че когато детето е малко то не разбира и ще се намесят в една по-късна възраст. Да,връзката на майката и детето е биологично обусловена и възниква спонтанно още преди раждането,а бащината фигура става актуална около 4г възраст на детето, но емоционалната връзка се гради от самото начало. Връзката на бащата с детето е условна и се осъществява през майката. Отношението на майката към бащата е ключово в този процес. Детето докато е малко изживява емоциите на майка си като свои собствени. Ако тя е ядосана, огорчена,то това се отразява. Ако майката приобщи бащата и го увлече в това да говори на детето докато е в утробата и, да полага грижи за бебето,да играе и дава ласки, то тази емоционална връзка се изгражда с времето. Майката изгражда любовта към себе си и доверието в собствените нужди, емпатия/съпричастност/ към преживяванията на другите в общуването, а бащата изграждане на граници – позволено и непозволено. С майката отношенията се основават на различен принцип : без граници, пълно сливане.
През първата година детето продължава да е зависимо от майката, от кърмата, за да е нахранено, от докосването, за да се чувства спокойно и защитено. Топлината на майчиното тяло, кърменето, докосването намаляват количеството на стресови хормони у него. Първите източници на удоволствие са как мирише кожата на мама, докосването, гласът и. Нежната прегръдка е най-мощният стимул за развитие/активност и поведение/, по-силен даже от кърменето. В ръцете на майката или бащата, където е топло и безопасно, мускулите се отпускат и дишането на детето се задълбочава. Установено е ,че сърдечната честота на бебето се синхронизира с тази на родителя. Ако майката е спокойна и в хармония със себе си, такова ще е и бебето. На практика нейната автономна нервна система /АНС/ общува с тази на детето и я успокоява посредством докосването. Това дълбоко задоволство и успокояващо действие на докосването остава част от живота на всеки зрял човек. Например:
- при загуба се утешаваме в прегръдка на близки хора;
- сексуалното сливане с партньора;
- освобождаване на всекидневния стрес посредством масажа, което благоприятства психо-емоционалното състояние
През първата година след раждането е важно майката да се грижи и да откликва на всички тези нужди. Така детето изгражда доверие в себе си и собствените нужди и расте с усещането,че са разбрани и удовлетворени. Ако има майка, която да откликва, когато е гладно, да го гушне, когато е напрегнато или да го провокира със своята усмивка, то ще се чувства спокойно, сигурно и желано. У детето се формират модели, особено, ако реакциите на родителите са предсказуеми. Например,ако плача - мама винаги откликва , взима ме на ръце.
Изгражда усещане, че светът е подредено и сигурно място и изгражда силна емоционална връзка с майката. Това в психологията се нарича индивидуален стил на привързване и се запазва през целия живот ,а в зряла възраст се проектира в бъдещите отношения с партньора.
Родителите освен осигуряващи сигурност са и своеобразни треньори на емоционалните реакции на своето дете. Но освен да са откликващи те трябва да могат да развият тези първични реакции в по-сложни чувства. Под „добре ми е“ или „зле се чувствам“ да може да обособи радост, удовлетворение, раздразнение, разочарование, гняв, досада, болка и т.н.
Децата не могат да направят това разграничение без своите родители. Те са своеобразни огледала на своите деца. Могат да говорят на бебешки, да имитират жестове, поведения и да отразяват чувствата на детето. Това е психическа обратна връзка – да разпознаят чувството и да го назоват. Това развива емоционалния свят на детето. При общуване с родителите /възрастните/ възникват повече алтернативи и варианти на избор и действие. Детето няма тези записи и ресурси да се справи. Тепърва се учи и усвоява това с помощта на своите родители. Напр. Ако нарани някого, да го погали и покаже че го е грижа и съжалява :„ Ядосан си,че Иван ти взе камиончето“ или „Тъжен си че мама има работа сега“.
Децата трябва да знаят, че могат да изразяват и говорят за своите емоции. Ако детето показва страх по време на буря – „знам,че се страхуваш в момента“... и след това поговорете какво може да го накара да се почувства по-добре. Това учи децата как да се справят с емоциите и да търсят решения ,като открият това, което действа.
Ако майката не е в добра връзка със собствените си чувства, защото е ядосана на мъжа си или има други проблеми , то може да бъде трудно да забележи чувствата на малкото си дете.
За да разпознаем преживяванията на децата си и да създадем пространство да изразят емоциите си изсква да почерпим сила от спокойно място у нас самите /вътрешен спокоен център/. Зе целта може да отделяме по 15-20 мин. на ден, в които да седим в тишина и дишаме бавно и дълбоко. Това учи да наблюдаваме своите мисли и усещания на тялото. Може да е трудно да стоите неподвижни или да заспите в началото, но с повече практика се получава. С времето ще се научите да отпускате тялото и да наблюдавате своите мисли без да реагирате на всяка от тях. Те просто отминават, ако не се фокусирате върху тях и не се развиват сюжети.
Когато вие сте спокойни, ще може да оцените ситуацията по - ясно и да бъдете отворени за спокоен диалог независимо дали е с детето или партньора.
Още по темата : Майка след 30 години – налагане и контрол или прекалена подкрепа /втора част/