Сърденето е защитен механизъм, който се използва от деца до възрастни.
В живота има множество ситуации, в които реалността се разминава с нашите очаквания и това ни огорчава, обижда, наранява. Децата прибягват до сърденето понеже нямат ресурс да постигнат своето и търсят начин да привлекат вниманието. Сърденето изпраща послание”Не заслужавам това!” и провокира вина у другите. Обикновено се приема благосклонно, когато се сърди малко дете. Родителите търсят контакт или пък пробват различни начини да пробият защитата на „сърдя ти се“ и показват на детето,че то е важно за тях.
Възрастните, които не са отработили този незрял подход го превръщат в черта на характера. Недостатък на това поведение е, че това, което иска сърдещият човек не достига до другия по директен начин. Спомням си за една сцена от сериала “Да, мило”. Съпругата въздиша шумно и когато съпруга я попита какво има, също толкова шумно отговаря “Нищо!”.Недвусмисленото послание е “Как можеш да стоиш толкова спокойно!” и той-съпруга не успява. Следват въпроси, внимание, извинения.
Обидчивостта може да бъде хронична, когато човек използва само сърденето и не може да реагира по различен начин на спорове или конфликти. Причина за това може да е ниско самочувствие, съмнения в себе си и собствената стойност или отработен и утвърден от детството начин за манипулация.
Тънкообидният лесно намира причина за огорчение, преживява се като жертва, плаче и показва демонстративно колко е несправедлив животът и другите, които са го обидили. Преди да се премине към изясняване, сърдещият се задържа чувството на обида, огорчение и се затваря. Наказва с мълчание другия, но и себе си. През това време се върти в порочния кръг мисли, че не го разбират, оценят и трупа ли трупа гняв. Липсва разбиране за поведението на другата страна и неоправдани очаквания „Познава ме добре и трябва да знае какво искам“. Тези потиснати чувства водят до поредица пасивно-агресивни реакции като „цупене“, няма да ти говоря, инат, наказване с отказ за помощ или пренебрежение, сарказъм, демонстративно поведение и отказ да се изяснят причините за конфликта. Каква е ползата от това?
- да защитя позицията ”Аз съм добър, другите не са добри”;
- да накажа другия и да провокирам вина;
- прехвърлям отговорността за конфликта на другия/те;
- да привлека вниманието към себе си и да манипулирам, за да получа очакваното отношение или полза, като това може да е както осъзнато, така и неосъзнато поведение;
Важно е да разграничим хроничната от ситуативната обида, когато близък ни е заблудил, предал, излъгал.Този емоционален удар носи куп противоречиви емоции и човек има нужда да се концентрира върху обидата си, за да се справи с нея. В този случай отдръпването и затварянето е необходимо, за да оцелеем и да анализираме ситуацията.
Обидата, негодуванието, гнева,срама и т.н. са емоции ,които ако бъдат преработени могат да помогнат на човек да се справя по-успешно с вътрешните и междуличностни конфликти.
Задържането на емоции и чувства и неизразяването им с години е разрушително и отваря пътя на всякаква психосоматика:
- проблеми с щитовидна жлеза - сдържане и преглъщане;
- ракови заболявания - неосъзната обида;
-камъни в жлъчката - трупано огорчение и обида;
- язвена болест - при хората, които не искат или трудно прощават;
-ангина, ларингит - неизказана обида;
- влошаване на зрението - нежелание да се види реалността;
- сърдечна болка, бодеж - манипулативна обида;
- хипертония - сдържане постоянно на раздразнението;
- хипотония - бягство от конфликта и много други.
А вие как реагирате? Може да проверите какво е нивото на обидчивост при вас със следния тест:
Инструкция: Предлагам Ви списък с 14 твърдения. Може да отговаряте на тях с “често”, “понякога” или “не”.
1.Лесно ли ви се разваля настроението?
2.Дълго ли помните обидата и този ,който ви е обидил?
3.Дълго ли преживявате дребни неприятности /като недоброжелателен поглед или петно на дрехата/?
4.Дълго ли може да останете в състояние, в което да не искате да говорите с никого?
5.Лесно ли се разсейвате от външни разговори и шум?
6.Способни ли сте да анализирате дълго време своите преживявания, чувства, действия?
7.Често ли действате под влияние на моментното си настроение?
8.Често ли сънувате кошмари?
9.Безпокои ли ви мисълта,че сте по-лош от другите?
10.Имате ли чести възходи и спадове на настроението?
11.Случва ли се по време на спор да имате забележими промени в тембъра на гласа , несвойствени за вас ниски или високи тонове?
12.Лесно ли е да излезете от равновесие?
13.Дори вкусната храна не е в състояние да коригира развалeното ви настроение?
14.Често ли се дразните, когато другите не ви разбират?
Ключ към въпросника:
Всеки отговор „често“ - 0 точки ,отговор "понякога" -1 точка, "не"- 2 точки.
От 23 до 28 точки. Трудно е да ви нарекат обидчиви. Вашето душевно състояние е стабилно и рядко се променя в зависимост от ситуацията. Живете вхармония със себе си и другите. Понякога ви завиждат, друг път ви осъждат - не им обръщайте внимание.
От 17 до 22 точки. Вие сте леко обидчиви. Тази черта на характера ви носи много огорчения. Можете лесно да “пламнете” и да наговорите обидни и груби думи,поради това може често да имате конфликти у дома или на работа (в училище). Винаги помнете поговорката: "В реката на обидата брод няма"
От 0 до 16 точки. Вие сте обидчиви, отмъстителни, лесно променяте настроението си, реагирате болезнено на отношението на околните около вас. Това са сериозни недостатъци в характера ви. Необходимо е да работите върху това и колкото по-малко точки имате, толкова по-рано трябва да започнете.