“Аз знам, че ти вярваш, че разбираш онова, което мислиш,че съм казала, но не съм сигурна, че осъзнаваш, че това,което си чул не е онова, което съм имала предвид.”
Как става така,че с едни хора общуването върви леко и се разбираме, а с други имаме усещането,че сме от различни планети. Колко пъти сте оставали с усещането,че някой ви се сърди или ви е ядосан без да сте сигурни в причините за това. В мислите си, обаче този филм върви и виждате все повече неприятни сцени на отхвърляне, конфликти или искате да сложите край на отношенията.
Вероятно се е случвало и да наблюдавате спор, в който всяка от страните говори за едно и също, но казано по различен начин и въпреки това спорът е ожесточен и никой не отстъпва от позицията си,докато не се намеси някой наблюдател и изтъкне сходствата в гледните точки.
Защо се получава така?! Каква е причината да хабим толкова много енергия в такива ситуации?!
В общуването всеки участник влиза с “маската” и характера си, а това може да изкриви или филтрира информацията, според това, което всеки иска да възприеме.
В неорайхианската теория реалността се разделя на двусмислена и недвусмислена. Недвусмислената се отнася до физическата форма или това, което може да се пипне или докосне, възприемане на случващото се като поредица от неутрални събития или определени обективни факти. Свързана е със “заземяването” , нашите базови емоционални потребности, постоянна проверка и анализ на реалността.
Двусмислена е тази реалност, в която има субективно оценяване на обекта или ситуацията. Субективната интерпретация, разбиране или произволно тълкуване на случващото се има активна връзка с въображението, в резултат на което се сформира емоционално красива или страшна оценка за живота , конкретен човек или конкретна ситуация. В нея се съдържат оценки, минал преживелищен опит, социални шаблони.
Напр.“Той ме обиди.” - това не е реалност , а вербален изказ на оценка и интерпретация на реалността, обективно е “Той ме нарече глупак. Изкрещя го и затръшна вратата” - това е изложение на факти, които могат да бъдат измерени физически и математически с децибели, нютони и т.н.
Възприемането на събитията на ниво реалност е сложен навик и изисква специална подготовка.
Неврозата се ражда на базата на двусмислицата, която се установява в проверката на реалността.Например, при депресия двусмислеността се дължи на едно постоянно подценяване на собствения Аз. При натрапливостите субектът е обсебен от мисълта, че нещо в поведението му ще провокира лоши последствия за неговото здраве или на другите, а при тревожната невроза е усещането за постоянна заплаха.
Признаване реалността на другия човек е важен аспект от ефективното общуване. Колкото повече изследваме реалността на другия , свободно приемаме неговата различност, търсим точки на съприкосновения и споделим това със събеседника си, толкова повече шансове има да общуваме пълноценно.
В основата на конфликта често е да наложа моята реалност на другия и неприемане на неговата реалност. Ако някой близък разказва за душевна или физическа болка, а вие я омаловажавате /Колко по-страшни неща стават!./ или отхвърляте /Стига си се оплаквал! От мухата правиш слон!/, то вие не признавате неговата реалност и може да постигнете само неговото раздразнение и обида.
Ако подобно отношение имате към малкото си дете /Не плачи!, Не обръщай внимание! Чудо голямо!/, то преживява това като отричане на преживяването му и се обърква. Започва да се чуди на какво да се довери - това, което чувства или това, което му казват?! Татко или мама са авторитети за него и то започва да потиска емоциите и усещанията си. В резултат на това, като възрастен човек ще се фиксира в недоверието,защото не е срещал разбиране и приемане. Това провокира една нарастваща във времето тревожност и нон стоп колебание между изискванията на мисълта и чувствата.
Ако често преживявате обиди, огорчения и не можете да намерите различен подход в трудни ситуации и конфликти, можете да преминете към обективно възприемане на ситуацията. Проверката на реалността е временно задържане на реакция или действие с цел анализ на ситуацията, преценка на моята и тази на другия реалност, сравняване на обективната и субективната реалност, и след това избор на адекватен активен или пасивен модел на поведение. За целта се свържете с вашата базисна нужда, анализирайте как изразявате преживяванията си и търсете гледната точка на другия,как може да постигнете желаното в съответната социална среда, давайте и търсете обратна връзка, перифразирайте!
Докато реалността на другия човек не нарушава нашите граници, ние можем нормално да съществуваме в своите “паралелни” реалности и периодично да се свързваме в комуникацията. Но , ако има непримиримост към чуждата реалност и липсва обективност в отношението към хората, живота и себе си ,има опасност да се провокират конфликти - явни или скрити.