Съществуват космически закони, които управляват живота във Вселената – в духовните и в материалните светове. Тези закони действат независимо дали човек знае за тях или не, дали вярва в тяхното съществуване или не, дали ги познава или много от тях все още са тайна за него. Всички живи същества се подчиняват на действието на тези закони, защото при тях няма изключения, при тях всичко е правило.
1. Законът за резонанса (привличането) не прави разлика дали възприемате нещо като добро или лошо, дали го искате или не. Той просто откликва на мислите ви. И ако сте се вторачили в дълговете си и се чувствате ужасно, това е сигналът, който изпращате към Вселената. „Чувствам се ужасно заради всичките си дългове.“
Това затвърждавате, това чувствате с цялото си същество и това и ще получите в още по-голямо количество. Затова, когато гледате нещо, което искате и казвате „да“, активирате една мисъл. Законът за резонанса откликва на тази мисъл и ви носи онова, което й съответства. Но когато гледате нещо, което не искате и крещите „не“, вие не го отблъсквате, а напротив – активирате мисълта какво не искате и сега Законът за резонанса ви осигурява точно това нещо. Ако се чудите какво привличате, запитайте се как се чувствате. Ако се чувствате добре, продължавайте в същия дух. Чувствата ни са обратна информация дали сме на прав път или сме се отклонили. Колкото по-добре се чувстваме, толкова повече сме в синхрон. Колкото сме по-зле, толкова повече сме извън синхрон. В богатството на ежедневните ни преживявания ние предлагаме мисли, които буквално формулират бъдещите ни преживявания. Това, което мислим и чувстваме, винаги съответства на онова, което се проявява. Това означава, че каквото и да е направила мисълта с живота ни, то може да се поправи чрез промяна на осъзнатостта ни.
2. Закон за причината и следствието (Закон за кармата) – на този закон приляга поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Карма е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-следствие, съдба. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. Този процес е още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като един вид следствие, идеята прераждане. Под кармична причина не трябва да се възприемат само действието. Кармични причини-семена могат да бъдат и са мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека. Освен индивидуалната карма, която се отнася към дадено конретно съзнание има и групова карма, която може да се прояви и разгърне към дадено колективно съзнание на ниво семейство, род, нация, раса или цивилизация в общопланетарен аспект. Законът за кармата е в услуга на духовната еволюция, разбрана чрез опита. Той е гаранция, че всеки човек ще се сблъсква с един и същ проблем толкова дълго, колкото е необходимо, за да го реши. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се връща към нас като бумеранг. От всеки човек се иска пълна отговорност за съдбата му.
3. Закон за аналогията (Каквото горе, такова и долу) – духът, съзнанието и мистичното са вплетени в тъканта на нашия материален свят, но качеството и стойността на тези отвъдни понятия са непълни. Етиката, любовта, мъдростта, познанието, истината и радостта са само земен отзвук на това, което е в отвъдното. Към закона за аналогията спада и аксиомата „каквото вътре, такова и отвън“. Тялото е отразена картина на душата и съответно болестта е отражение на вътрешното състояние, на състоянието на душата.
4. Закон за превъплъщението – базира се на Закона за ритъма. Ритъмът може да бъде наречен регулирана вибрация. Както вибрацията се отнася към музикалните ноти, така ритъмът се отнася към мелодията. В ритъма има повторение и цикли. Цялата Вселена може да бъде категоризирана с понятия като вибрации, ритми и вълни – последица от структурираните периодични фази, които са в основата на всяко събитие. Животът и всичко свързано с него, се разгръща в поредица от прогресии и цикли, които са спираловидни по природа; след това те отново се събират. В определено време всичко се превръща в своята противоположност. Животът се разгръща в полярен свят, в редуването на две различни плоскости – на материално-физическо и на финоматериално-отвъдно. Както материята е разделена на две – мъжка и женска, така и животът се подразделя на битие и отвъдно. Когато умираме в битието, се раждаме в отвъдното и смятаме него за реалност. Следователно раждането и смъртта, съответно битието и отвъдното, в крайна сметка са двете страни на едно и също нещо.
Животът е едно голямо училище: едни тъкмо започват, други остават в същия клас и така всеки учи, докато сам стане професор. Тогава той се превръща в специалист по вечност и има задачата да слезе долу и да помогне на учениците, за да могат и те да станат такива. Те започват да разбират, че всички са част от Бога и че животът ни оформя дотогава, докато станем безупречни.
Обобщавайки всички космически закони, можем да кажем: „Всичко, което причиняваме на някое божие творение – добро или зло – на хора, животни или растения, все някога ще се върне при теб като добро или зло.“
В Талмуда намираме всичко това още веднъж, обобщено в пет изречения:
Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,
внимавай за думите си, защото те ще станат действия,
внимавай за действията си, защото те ще станат навици,
внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,
внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.
Източник https://chudesa.wordpress.com