Дишането е жизнено важна функция ,както е необходимостта от храна и вода. Животът на човек започва с първото вдишване и приключва с последното дихание.
Още от древността в редица ритуали са използвали дишането за пречистване или възстановяване на енергийните запаси на тялото. Латинската дума “spiritus” означава дъх, въздух, дух. За редица източни народи като китайци, индийци, японци дишането е основа на медитацията. Те са установили ,че чрез овладяването му функциите на другите органи се променят.
От медицинска гледна точка ритъмът на дишане и ритъмът на сърцето са тясно свързани. Съотношението между дишане и удар на сърцето възлиза в покой, както и при сън 1:4. При 15-20 вдишвания в минута се извършват 60-80 удара на сърцето. При натоварване се извършват до 30 вдишвания, а при осъзнато отпускане по 6-10 вдишвания. По-бързото вдишване ускорява ударите на сърцето, тъй като увеличеното количество вдишан кислород трябва да се транспортира до органите. По-бавното дишане забавя и сърдечния ритъм.
Вдишаният въздух съдържа 20% кислород, 78 % азот, 0,03 % въглероден диоксид и други вещества като например раздразващи вещества, отрови на околната среда, прах. Издишаният въздух съдържа 14 % кислород, 69 % азот, 5 % въглероден диоксид, както и малко водни пари и следи от други газове.
Кислородът се грижи за изгаряне на хранителните вещества в телесните клетки и става възможна обмяната на веществата и доставяне на полезна енергия. При изгарянето на кислорода се получават въглероден диоксид и вода като отпадни продукти от обмяната на веществата. Твърде много въглероден диоксид и твърде малко кислород в кръвта водят до вдишване. При свръхпредлагане на кислород и липса на въглероден двуокис (например след хипервентилация) се стига до спокойствие в дишането или до застой. Така хипервентилацията предизвиква нужда от вдишване, но не води до загуба на съзнание.
В началото на миналия век великият руски физиолог Бранислав Вериго е показал изключително важната роля на въглеродния двуокис в процесите на пренасяне на кислорода в кръвта. Именно въглеродният диоксид възпрепятства образуването на активни съединения на кислорода и защитава клетките от разрушаване, а неговият дефицит води до различни заболявания – дихателни, ендокринни, спазми на съдовете,отлагане на холестерол, склероза на тъканите, на костно-мускулния апарат, нарушаване на обмяната на веществата и енергийните реакции. В дробовете на здравия човек нивото на въглеродния диоксид трябва да бъде постоянно – 6,5% и в изследванията единствено този показател отличава болния човек от здравия. Това съдържание може да се регулира единствено с тренировка на дишането.
Недостатъчното издишване преди вдишване, което често се получава при страх, вълнение или стрес, води до натрупване на въглероден диоксид и шлаки като отпадъчен продукт на дишането в белия дроб и до проникването им в кръвта, което предизвиква мимолетно отравяне, изразяващо се в неспокойствие, умора, изтощение и др. Пълното издишване прави възможно интензивното вдишване. Постоянното лошо захранване на тялото с кислород води до напрежение, главоболие, проблеми с кръвообращението, бързо уморяване и намаляване на концентрацията.
Всичко това е известно на психотерапевтите. Дишането на спокойния човек се отличава от дишането на човека в състояние на стрес. Едно от първите неща в терапията е работа с дишането, защото осъзнаване на дишането е първата крачка към владеене на тялото и ума. Когато тялото е отпуснато и умът се успокоява.Повишава се способността за концентрация. Регулацията се осъществява и по обратният път. Когато се успокои потока на мисли и се постигне баланс, така е тялото се балансира.
Между дишането и емоциите съществува много тясна връзка. На всяка емоция съответства определен дихателен ритъм. Например, вълнението задъхва, тревогата задушава и дишането става учестено, даже трескаво, депресията предизвиква въздишки, радостта ни кара да дишаме свободно и дълбоко.
Някои хора се притесняват от емоциите си и тяхното физическо проявление. Смятат това за слабост или излагащо и се опитват да контролират дишането си. Това се проявява в несъзнателно стягане на гръдните и коремните мускули. Според Ал.Лоуен /американски психотерапевт/ стегнатите коремни мускули правят дишането плитко и повърхностно, а диафрагмата е стегната. Това “разцепване” на горната и долната част от тялото , според него, благоприятства проявата на редица физически и психически смущения.
Различават се три форми на дишане: гръдно дишане, диафрагмено дишане и пълно дишане
Към гръдното дишане се причисляват и раменното дишане (на ключицата), дишане на крилата (долните ребра) и гръбно дишане. При раменно дишане във фазата на вдишване раменете се придвижват по посока на ушите.Тъй като при раменното дишане се използват мускули на ключицата, които обикновено не се употребяват при дишане, говорим за дишане на ключицата или високо дишане. Раменното дишане е най-лошата и най-неефективната форма на дишане, тъй като с много енергия се задвижва относително малко въздух. Чрез повдигането на раменете гръдният кош не се разширява, така че белият дроб не се разтяга достатъчно. Стига се до неприятен остатък на въздух в горната част на гръдния кош, който възпрепятства вдишване в долната област на белия дроб. Мускулното стягане в областта на рамената и гърдите пречи на успокояващото издишване. Раменното дишане се появява при състояние на страх, когато раменете се повдигат, дъхът се задържа и се издишва неефективно от горната част на гръдния кош, и погрешно се поема максимално много въздух през устата. В действителност се използва само малка част от капацитета на белия дроб, което предизвиква силен задух и благоприятства хипервентилация.
Диафрагменото дишане е „нормалното” дишане в покой. То се дължи на напрягане на диафрагмата при вдишване, при което белият дроб може да се разтегне и долната му третина може да се напълни с пресен въздух, и отпускане при издишване, при което белият дроб се свива. Диафрагменото дишане влияе върху други телесни процеси:
-улесняване на храносмилането. Изправянето и свиването на диафрагмата е своеобразен масаж за вътрешностите (особено полезен при запек), изискващ храносмилане.
-улесняване дейността на сърцето и кръвообращението. Сърцето лежи с широката страна на дясната камера и с една част на своята лява камера върху диафрагмата.
-стимулира парасимпатиковата нервна система, която насърчава спокойното и релаксиращо състояние.
- ефикасно изхвърляне на токсините от тялото
-плътност на гласа. Гласовата цепка при стягане на диафрагмата / вдишване / се отваря, докато при гръдното дишане тя остава затворена. Поради това при чистото гръдно дишане се получава леко парализиране на гласа
Първо се повдига коремната стена (диафрагмено дишане), след това, в зависимост от вдишването като следствие на движението на въздуха нагоре, се разширяват долните ребра и гърба (гръбно дишане), най-накрая се повдигат раменете (дишане на ключицата), така че се използва цялото пространство от диафрагмата до горната част на белия дроб, до белодробните връхчета. Накрая бавно се издишва по обратния ред - през гърдите към корема. Едно богато дълбоко вдишване започва да се покачва винаги отдолу, откъм корема нагоре до белодробните връхчета и наподобява движение на вълна.
В неорайхианската терапия дихателните техники се използват за зареждане и разреждане на тялото, установяване на връзка с емоциите , осъзнаване на тялото и потребността “ тук и сега “.
Съзнателно направляваната въздушна струя помага да осъзнаваме по-ясно усещанията в тялото, емоциите и постигане на равновесие. Всяко вдишване е вдъхновение от външния свят и поемане вътре в нас на живота, а всяко издишане е даване към външния свят или споделяне с другите на нашия вътрешен свят. Затова и всяка промяна в дишането или нарушаване на баланса е свързана с личните граници, процесите на вземане и даване в отношенията, както и свободата.
А вие как дишате?
В статията са използвани материали от лекция на д-р Х.Моршицки /клиничен психолог, психотерапевт/
