„Сърцето има доводи, които разумът не познава“
Блез Паскал
Най- често вътрешните конфликти са тези между разума и сърцето или по-точно това, което диктува мисълта , а тялото усеща. Разумът, който е седалище на правила, норми и морал задава рамката, в която живеем. Мисълта търси начин да обясни чувствата и да ги разбере и ако не пасват на тази рамка, о ужас! Появява се вина, тревога или страх, объркване кое е правилно - това, което искам или това, което се очаква от мен. Мисълта засяга чувствата и телесните усещания, които след това се проявяват в определено поведение. Чувствата носят силен енергиен заряд и ако не бъде приведена в действие тази енергия за задоволяване на нуждата настъпва фрустрация. Натрупва се в тялото напрежение и то реагира чрез симптоми или тръгва да замества с метапотребности/ изместване на нуждата към нещо друго, което е достижимо, напр. имам нужда от положителни преживявания, но няма да търся контакт с хора, а ще ям шоколад или ще се отдам на шопинг/ или потиска.
Колкото и да размишлявам за чувството, което изпитвам и не стигна до действието, то само трупам напрежение и тревога. Каквито и разумни доводи и философски теории да дам, за да оправдая бездействието си , то няма да има положителен ефект. Блокирането на действието с течение на времето ще обезчувстви тялото и то ще се превърне в ходеща глава или ще се събудят всякакви страхове от възможните “ами ако”, “дали”...
Разкъсващ вътрешен конфликт, който бие аларма дали - или и повишава напрежението. Мисълта е фокусирана само върху това, което се смята за неразрешима ситуация и накрая преминава в оценяването и като опасност. Всяка друга постъпваща информация се блокира и това води до преувеличение на заплахата и подценяване на контрола и собствените възможности за справяне. В резултат действието се отлага или определена ситуация се избягва. Може човек да се намира в пълна безопасност, но мисълта разгръща такава страшна картина, че тялото реагира на въображаемия стимул като на реален с всички симптоми на тревожност - сърцебиене, задух, треперене, замайване.
Тревожността е тясно свързана и с редица погрешни мисловни схеми, които я самоподдържат и пречат на човек да излезе от този порочен кръг на мисъл - емоция - бягство. Напр. Ако един мъж , излязъл скоро от дългогодишна връзка се е затворил в мрачни мисли за бъдещето и срещне жена, която харесва, той би могъл да попадне в капана на когнитивните изкривявания като “четенето на мисли” / тя едва ли ще ме хареса или сигурно си има някой/ или пък “свръхгенерализация” /щом за предишната не бях достатъчно добър, то и за тази няма да мога да бъда/, “ етикетиране” - толкова съм жалък и т.н. В крайна сметка проиграва сценария със запознанството в мислите си, вижда негативен развой на ситуацията, а това създава усещане за неудовлетвореност, тъга, обреченост и това се усеща физически. След няколко подобни ситуации ще се затвърди модела - нарастваща тревожност и отлагане или избягване на ситуацията.
Получава се порочен кръг. От една страна се планира и не се преминава към действие, докато не стане по-сигурен мъжът, а от друга точно липсата на действие води до нарастване на тревожността, което пречи да се проверят в реалността въображаемите сценарии, да се експериментира и да се увеличи усещането за овладяване на ситуацията,както и увереност в собствените способности или качества. Само в действието и задоволяване на потребността има удоволствие и се трупа реален опит.
За да промените начина на мислене ви предлагам следното упражнение- напишете една или няколко ситуации,които са важни за вас, но отлагате. Направете две колони като в първата опишете външните причини за това - тези, които не зависят от вас. Във втората опишете вътрешните причини - вашите чувства, страхове и т.н. След това преобразувайте двата списъка като външните причини преработите и започвате всяка с “Аз “, а вътрешните с “необходимо ми е”.
Ще видите колко лесно външните причини се превръщат във вътрешни, а вътрешните в алгоритъм за разрешаване на ситуацията.
"Всичко е във вашите ръце стига да не сте ги вдигнали"
Коко Шанел