Раздяла може да възникне в резултат на различни причини- непреодолими различия, изчерпване на връзката , проблеми в комуникацията, изневяра, дистанция и т.н. Всяка раздяла се преживява болезнено и преминава през етапите на скърбене – отричане/Не може да ми се случи на мен!/, пазарене /Ако беше направил ...,нямаше да се стигне до това/, тъга и приемане/Животът продължава/.
Най-болезнена е фазата на тъгата и свикването с липсата на другия, провалянето на идеите за общо бъдеще, невъзможността да се споделя или подкрепа. Умът не може да намери покой , а тялото физически страда. Болката е толкова силна,че се усеща физически като тежест при дишане, отпадналост, липса на апетит, липса на концентрация, невиждане на смисъл в нищо без идеята за „ние“. Някои хора не могат да приемат реалността и потъват в емоционалната зависимост като търсят постоянно контакт, преглеждат фейсбук страницата на партньора или отново и отново преглеждат чата и снимките с любимия човек. Други отричат чувствата си и ги потискат, правят безчувствен секс на принципа „клин клин избива“ или залитат в садистични обвинения и търсене на вина/ кой колко е дал в отношенията и какво е сгрешил/.
Изсипването върху другия на всичко задържано и премълчано сваля напрежението, но не променя ситуацията и накрая може само взаимно повече да се наранят хората.
Първата важна крачка към преодоляване на раздялата е приемане на реалността „Вече не сме заедно“ . Моята реалност, моите чувства се разминават с тези на другия. Това не го прави по-малко ценен, нито пък вас жертва, а показва че нещата към момента са такива и нямат друго решение. Признаването на истинските чувства пред себе си ,онези които се крият зад нараненото Его , като – боли, тъжен съм, разочарован, обиден ,огорчен, бесен съм, използван и т.н. помага за тяхното освобождаване и да не се тръгва по пътя на защитата „ ще види той/тя“, „по корем ще се влачи“, „как посмя“ или самосъжалението „винаги ще съм сам“, „няма да допусна друг толкова близо до себе си“.
Ето някои дейности, които са доказали ефективността си с времето:
» За да се приеме реалността е нужно да се приеме липсата на другия. Може да приберете някъде всички останали вещи на любимия човек, за да не се връщат постоянно спомени и картини от миналото.
» Дайте си достатъчно време да страдате. Слушайте любимата музика сам/а, посетете местата ,на които сте били , но този път сам/а и си припомнете всички хубави моменти заедно. Освободете емоциите! Ако е необходимо използвайте техниката на писмото – напишете писмо до екс любимия и опишете без цензура и морални задръжки всички чувства, които изпитвате или сте потискали във времето, какво ви е дразнило или не понасяте, как връзката ви е променила и не забравяйте да напишете за какво сте благодарни. Благодарете за всичко, което ви е променило в тази връзка, научили сте нещо ново или сте се развили.
Аз съм си аз. А ти си ти.
Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя.
Аз не съм на този свят, за да отговоря на твоите очаквания.
Ти не си на този свят, за да отговориш на моите.
Аз върша моите дела. Ти вършиш твоите.
Ако се срещнем, това е прекрасно,
Ако ли не - нищо не може да се направи.
Гещалт молитва на Фриц Пърлс
» След признаване „реалността вътре в мен извън мен“ е ред да се погрижите за страдащото Аз. То страда, защото мисълта казва,че не е обичано или оценено. Не се оставяйте тези мисли да сринат самочувствието ви. Припомнете си всички Ваши качества и умения, чрез които сте постигали успехи и са оценявани като силни ваши страни от околните. Така се постига ретроактивно захранване – на базата на минал положителен опит се изгражда добро самочувствие.
» Ако досега сте се съобразявали какво харесва на партньора и какъв начин на живот или режим да спазвате, имали сте общи интереси, то сега е момента да намерите нещо само свое. Спомнете си за нещо, което сте обичали да правите преди и му се насладете. Може да потърсите ново хоби или да се запишете на курс по кизомба, готварство или нещо друго. Нахранете детето в себе си като си доставите положителни емоции и провокирате творчеството и естественото любопитство във вас.
» Спортувайте! Танци, фитнес, разходки сред природата – всичко това води до повишаване на тонуса и отделяне на ендорфини. Така ще се погрижите за тялото си и освен това е още един начин да създадете нови социални контакти. Ендорфините помагат да се справим със стреса и напрежението, намалят болката и се отделят в тялото, когато се смеем. В основата са на доброто самочувствие. Ендорфините заедно със серотонина, дeпамина и окcитоцина cа биохимията на щастието.
» Серотонинът се секретира при всякакви приятни изживявания. След като си дадете достатъчно време да страдате за изгубеното ТИ, започнете да излизате с приятели. В началото може да ви се струва безсмислено и да изисква усилия, но само така може да се разсеете и кой знае , може и да се забавлявате.
»Четете книги за саморазвитие, които ще ви дадат друга гледна точка и може да откриете нови неща за себе си. Например, да откриете лимити в общуването или трудност в саморазкриването. Има много такава литература : Ги Корно „Има ли щастлива любов“, „Еротична интелигентност“, „Мъжете са от Марс, а жените от Венера“ - Джон Грей, „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния“Алън и Барбара Пийз, „Мъжете си падат по кучки“Шери Аргов и др.
Приятелството с бившите е сложен въпрос и изисква мъдро подхождане към ситуацията. Чести срещи и интимност скоро след раздялата може да доведат до циклично попадане в тази ситуация. Нужно е време да се справите с болезнените емоции и несбъднати желания. Може да съществува приятелство, само ако мислите за него/нея без да се надига гняв или тъга и да си представите,че може да е щастлив/а с някой друг.
Ако не успеете да се справите с болката и периода на тъга продължи повече от три месеца, а на приятелите ви е омръзнало да предъвквате една и съща тема, потърсете специалист, с когото да работите и да преодолеете раздялата.