В началото на всяка връзка всеки се представя в най-добрата си светлина и се търсят повече сходства с любимия , проектират се черти ,които доближават до идеала, който имаме и се избягват конфликтите. Как ще се развият отношенията в последствие зависи от нашите ресурси и очаквания за любовта.
Във всеки от нас има своеобразен „резервоар за любов“, който до определена възраст се пълни от нашите родители с любов, позитивни утвърждения или негативни преживявания. Съдържанието на този резервоар определя отношението към нас самите и към другите. В зряла възраст, свързвайки се с друг човек отдаваме толкова, колкото имаме в своя резервоар за любов.
При здравословните отношения , когато всеки има пълен резервоар с позитивни преживявания и добра себеоценка има взаимен обмен на любов, приятелство и уважение. В друг случай, когато единият партньор е с ниско самочувствие и е убеден,че неговото щастие зависи от любимия, има нужда да пълни постоянно резервоара за любов, за да се чувства пълноценен и завършен. Обръща се посоката на потока и се създават едностранни отношения от типа родител – дете.. Ако в миналото отношенията с родителите са били белязани с болка, унижение, вина, предателство, това отравя резервоара и изопачава или изкривява отношенията. В зряла възраст такъв човек, ще саздава травмиращи отношения наситени с конфликти, обиди, болезнена ревност, независимо колко много получава.
Какви отношения създаваме зависи не само какво е съдържанието на резервоара ни за любов. Много от нашите невротични наклонности се хранят с митове за романтична любов и създават погрешни очаквания.
Митът за „идеалният партньор“. Вярата, че някъде има човек, който е точно за мен, моя половинка и аз ще съм щастлив само с него/нея. Всяка връзка започва с еуфория, но след като отмине влюбването започва реалното опознаване и истинската връзка между двамата. Започваме да виждаме другия такъв какъвто е. Когато здраво сме се хванали за идеала , който имаме относно какъв да е пратньора всичко извън него създава напрежение и отхвърляне. Това води до компулсивно търсене на нов партньор, който да осъществи този идеал и риск никога да не се опознае човека и да се впусне по-дълбоко в отношенията. Установяването на близки и доверителни отношения изисква търпение, усилия и самосъзнание.
„Романтика като по филмите“. Романтиката често се свързва с цветя, бонбони , ягоди с шампанско, вечеря на свещи , скъп подарък или червено еротично бельо. Какво всъщност е романтиката? Това е физически и емоционален комфорт, който се изпитва или предоставя на любимия.Това може да е осъществяване на някакво желание, отмяна в битовия живот, което да осигури спокойствие и време за себе си или нещо лично и емоционално. Това е различно за всеки и може да е извън клишетата. Всеки, който добре познава партньора си може да избере романтичния жест, който да го накара да се чувства специален и това е възможно да се случи във всеки момент или част от деня. Изразяването на любовта не е само в определени дати като Св.Валентин или годишнина, а може да се случва ежедневно. Може да е свързано с мил sms, кафе в леглото, спонтанен комплимент ,емоционална прегръдка или осигуряване на физически комфорт на любимия. За запазване на тръпката са необходими ежедневни усилия, както се е случвало в самото начало. Другият не става притежание или даденост със слагане на халката или раждане на детето в семейството. Той все още е личност, която има нужда да бъде забелязвана, утвърждавана и обгрижвана.
„Безусловно приемане от партньора“ В основата на това очакване е несъзнаваното повтаряне на безусловната любов на майката към детето. Каквото и да направи то, майката прощава и продължава да го обича силно. Очакването,че винаги ще останете най-привлекателен, най-секси и интересен за партньора. Колкото по-малко сте ценени в детството, толкова по-ниско е самочувствието и по-ревниви сте сега. Когато човек има реалистична себеоценка, той е наясно с качествата си и работи върху слабите си страни. Познава и харесва собственото си тяло и може да е добър любовник. Отхвърлянето на определени поведения няма да е така нараняващо, а ще води до кнструктивни промени. Ако липсва самочувствие и себеприемане, ставате нетолерантни към слабостите на партньора си, стремейки се да го обезцените и понижите неговото самочувствие. Това го принуждава да се защитава и да стане пестелив в даването в отношенията, а това ще ви накара да се чувствате още повече „недохранени“ с любов и отхвърлени. Получава се порочен кръг.
Митът „да правим всичко заедно“ или търсенето на сходни интереси. Очакване за сходство не само в сексуалния живот, но и в интелектуални и развлекателни дейности. Това може да създаде силно напрежение в отношенията. Всички сме различни и уникални и придържането към отношения на симибиоза има риск да заживееш живота на някой друг, да изгубиш собствената си идентичност. В последствие може да се появи безразличие, неудовлетвореност и взаимни обвинения за това,че сте загубили много време да бъдете отражение на другия. Никой не може да задоволи всички нужди от общуване на партньора си или да изпълнява добре всичките роли – на любовник, партньор, приятел, родител ,брат/сестра без да се чувства обременен. Колкото повече всеки партньор осъзнава собствената си личност и има свой социален кръг,свои интереси и занимания, толкова повече той обогатява връзката. Вие сте привлечени от друг човек, защото той може да добави друго измерение в живота ви.
„Щом ме критикува, не ме приема“. В по-дълготрайните възки се преминава през спорове и конфликти по отношение на битовия живот, роднини, възпитание на децата, финансови въпроси и т.н. Разбира се, тук зависи как се изразява критика, дали се водят разговори и се опитва всеки да разбере гледната точка на другия, дали има желание за разрешаване на ситуацията като се зачете другия, дали се търси обратна връзка как съм разбран и дали не изразявам нещо различно от това, което искам. Доколко съм честен със себе си и как приемам критика? А как аз самият отправям критика? Дали е с груб тон и обиди, когато нещата ескалират и не мога повече да търпя или разговарям спокойно всеки път относно поведението, което не харесвам или ме наранява? Успявам ли да кажа от какво имам нужда като давам ключ на другия как да промени нещата или очаквам да отгатне нуждата ми , налагам своето чрез цупене, манипулации и чакане „времето да оправи нещата“?
Ако нямаме здрави лични граници и не сме се научили да казваме „не“ може да скрием вътрешните си конфликти под симптомите на раздразнение, нетърпение, депресия, тревожност и най-близките хора стават наши жертви. В името на това да не обидите любимия, ще трябва да преглътнете всички „лоши“ мисли и чувства, произтичащи от неговите неразумни действия. Това води до негативни емоции, създаване на нови защити и невротични симптоми, които отдалечават хората , те спират да споделят и да се наслаждават на моментите един с друг.
Ако любимият има мотивация и желание, то промяната се случва постепенно по схемата „една крачка напред, две назад“. Нужно е търпение и разбиране!
Когато двамата се приемат за динамични и развиващи се личности, готови да внасят промени в отношенията и сексуалния си живот, може да се получи. Ако всичко се мери с аршина на идеалите за любовта и не се допуска компромис, много лесно се тръгва по пътя на манипулации, агресивно налагане , дистанцираност и изневери в отношенията.