Според неорайхианската теория Аз-ът е изграден от Аз – организмично , където възникват всички желания, стремежи, които са свързани с отпускане, физическо или психическо удовлетворение, ВНМ /вроден нагонен модулатор - мускулни блокажи, които по своята същност са защитни и свързани с оцеляването на човека; задържат действието/ и Аз – идеално /интроекти, морални и социалните норми „добро“ и „лошо“ /.
Несъответствието между Аз-идеално и Аз-организмично създава напрежения , патологични блокажи , обезчувствени зони, които охлаждат емоции и чувства и стопират или задържат определено поведение. Този сблъсък определя нагласата за влизане в нова ситуация и поведението при взаимодействие с околния свят. Променя чувството за реалност на човека, като измества поведението от „искам“ към „трябва“ и го вкарва в една двусмислена реалност /субективна оценка на обективната реалност/.
„Аз мисля, че изпитвам ....“
„Трябва да бъда...“
„Той/тя трябва да се държи...“
Всяка емоция или чувство преминава през филтъра на мисълта и излиза в подходяща позволена форма или се изкривява според това какъв съм си внушил, че трябва да бъда Аз. Това ,което искам се изкривява и репресира от Аз идеално. От биоикономично поведение –това ,което ми се иска се превръща в социоикономично – това, което обкръжението/света/ иска от мен и интроектираните модели стават начин на живот.
В своето развитие от раждането до 7-8г се преминава през пет еволютивни фази. Всеки човек преминава по различен начин през тях в зависимост от въздействието на различни фактори от средата, отношения с родителите, обгрижване и получаване на обич, което се отразява върху психиката. Проблеми във връзката със значимите първи – родителите – последователно отхвърляне, неглижиране, обида, изоставяне, липса на утвърждаване или прекаляване с това, авторитарно възпитание , непризнаване чувствата на детето, агресивно налагане на правила и т.н. водят до травматично преживяване и оказват влияние върху целия му живот като възрастен. Този период до 7-8г възраст е важен, защото формира характера и в зависимост от това как се преминава през фазите могат да се усвоят или не определени модели на поведение:
Нарцистична фаза– /обхваща периода от раждането на детето до 3 мес/ и е свързана с емоционалната топла връзка майка – дете, което помага да се довери на мама и по-късно на другите в света. При една студена, раздразнителна майка, която не е способна да гушка и играе с детето, която често сменя настроенията от „ела „ до „махни се“, изолира детето , отделя го от раждането в друга стая, а контактът е сведен до хранене, обличане и подсушаване, детето преживява нейното поведение с тревожност. Реагира със страх и приема изоставянето като застрашаващо неговия живот и развива защитен механизъм - отрицание. Тази психологическа травма формира трудности в осъзнаване на сигналите на тялото и желанията си, планирането на адекватно поведение във връзка с нуждите „тук и сега“, и склонност да отива във фантазния свят. Създават се в главата безброй сценарии, които не преминават към изпълнение. Има трудност да се отпуска физически, защото дълбоко в себе си е преживяло света като враждебен.
Сензорна фаза/обхваща периода от 4 -12мес. / – в тази фаза основна функция на плача на бебето е да се помоли да бъде взето, гушнато, нахранено и ако майката реши,че то я манипулира и ще го направи ,когато тя реши, то се научава ,че трябва да спре и да чака. Спира да се подчинява на своята първична нужда и започва да чака мама да се задвижи към него. Тази нагласа остава за цял живот.
При травма /тревожност от изоставяне/ ще има превес интелектуалното и духовно хранене, защото вече знае, че телесните сигнали не са били зачетени. Може да среща трудност да проявява твърдост и да поиска помощ, но очаква другите да дават това и вместо да следва своята потребност , като заяви „няма да позволя“, „не знам“, „ имам нужда“ ще манипулира и използва. Способност да се вкопчва в идеи, наука, изкуство , материални неща или храна и склонност към развитие на зависимости.
Фаза на Аза / обхваща периода от 1г. до 2г/ През тази фаза детето се осъзнава като отделно Аз от мама и се учи на себеотстояване. При травмираност, т.е забрана за изразяване на агресивните импулси ще има трудност с това поведение и ще се изяви чрез болните форми – садизъм или мазохизъм. Напр. майка, която е авторитарна и забранява на детето да изразява недоволство и използва шамари без да обяснява много, то се научава да стиска тези импулси. Интроектът гласи „Гневът не се приема“ . Ще отхвърля тези импулси без дори да е изградило стратегия за справяне с тях. Разбира,че да изразиш несъгласие или желание е болезнено и няма да бъде прието и обичано. По –късно като зрял човек ще потиска и у себе си и отхвърля у другите такова поведение.
Фаза на съперничество /от 2-5г/ – тук децата започват да играят не едно до друго, а едно с друго и научават,че могат да се налагат, да контролират другите и да си съперничат. Майката /бащата ,които с гордост приемат това и го утвърждават, внушават значимостта на поведението на детето за тяхното благополучие и го научават,че с никое друго поведение не може да спечели тази подкрепа. То започва всячески да се стреми към това, като иска да е първо, да е водещо, да получава повече подкрепа и харесване, и от все повече хора, независимо каква нужда стои отдолу. Всяка слабост, незнание, усещане за самота или страх се потискат. Слабото Аз и липсата на спонтанност се замества с ролята на съблазнителя, манипулации, контрол и желание за доминиране.
Сексуална фаза/от 4-8г/– фазата, в която детето открива своята сексуалност и съзнателно изучава тялото си. Когато родителите твърдо налагат как да изглежда и как да се държи, да бъде доброто момче или момиче, а всяка естественост се порицава и наказва, детето спира да се доверява на естественото и започва да живее според очакванията на другите. Това създава напрежение и недоверие в естественото -телесното. Липсва отпускане и спонтанност. Кое да ръководи природното или моралът?! Тази тенденция и несигурност се запазва през целия живот и трудно взима решения или отнема много време. Постоянно събира информация, премисля, отлага действието и се повишава тревожността от множеството „ами ако...“, „дали...“
Преминаването през тези фази формира съответно пет характерови структури /вж.Теория на петте движения/ и повлиява възприемането на обективната реалност през призмата на собствения опит, както и ни прави ригидни в повтарянето на едни и същи модели на поведение. Това ни прави успешни в някои поведения и ни кара да срещаме трудности или невъзможност с други.
В неорайхианството трудностите са свързани с прекъснатото движение /блокиран модел поведение / , което е интроектирано прекъсване на естествено движение.
Напр. В ситуация на загуба на съпруг , съпругата си налага да не плаче и да не изразява мъката си, върши всички задължения, намира друг партньор и се грижи за детето. Носи си топката в гърлото и тежестта в гърдите и неусетно спира да се усмихва.Темата за чувствата става тема табу, защото отвори ли се, не се знае какво ще отприщи и ще разклати привидната стабилност. Детето научава,че трябва да сдържа чувствата си, да не говори какво изпитва , всяка тъга се потиска и вярва че „трябва да бъде силен/силна“. След време ще има трудност да споделя и да се доверява на другите, стоически ще издържа и търпи ситуации, които друг трудно би издържал, защото е „силен/силна „.
Човек може да разбере ,че ако дадено поведение е било спасяващо и нужно в детството, защото не е имал набор от други, то вече като зрял човек със собствен социален и житейски опит може да смени поведението с друго и това да го направи по-успешен и удовлетворен.
Колкото повече интроекти има в главите ни, толкова по-малко можем да разгърнем своя личностен потенциал. Те засягат почти всички сфери от живота и ни вкарват в точно определени модели на поведение, които не винаги съответстват на вътрешните желания и нужди. По този начин пречат на човек да живее свободно ,по най-добрия за него начин чрез изява на творческия потенциал и търсене собствена стратегия за справяне в кризисни ситуации и по-добра насока за развитие или емоционално удовлетворение. Хванат неусетно в капана на интроектите и моделите само в период на криза или някаква патологична симптоматика, човек може да осъзнае „имам нужда от промяна“ . Тази промяна става чрез преразглеждане на мисловните схеми и интроекти / вярвания, нагласи, ценности/, така че да отговарят на актуалните за живота стремежи и желания. Да потърси баланса между своите потребности и социалните изискванията на средата, така че да живее в съгласие и хармония.