В процеса на своето развитие още от ранна детска възраст ние учим и подражаваме, усвояваме множество правила и ценности , които определят в зряла възраст начина ни на мислене и действие. Както майчиното мляко се приема от детето с безусловно доверие и импулсивно, така се приемат и редица стереотипи, вярвания, правила от първите авторитети - родителите , а по-късно и от света. „Гълтаме“ тези послания без да бъдат преработени и осъзнати.
Постепенно и не винаги осъзнато те формират нашата ценностна система и визия за това как да живеем, как да изглеждаме , какво е мъжко/женско, как да обичаме и да ни обичат, какви родители да сме, отношение към пари, работа и т.н. Превръщат се в модели на поведение и в ежедневието не се замисляме откъде знаем това и че трябва да бъде така, просто знаем.
В психологията тези привнесени правила, които се възприемат безкритично се наричат интроекти.
„Силното увлечение към истината се задушава от отговори, които имат тежестта на непререкаем авторитет.“
Паул Талих, немски теолог и философ
Създателят на транзакционния анализ , Ерик Бърн дефинира три психологични същности : Родител, Дете и Възрастен, които са своеобразни записи в мозъка на действителни преживявания на вътрешни и външни събития, най-значимите от които са се случили през първите 5г.от живота.
Родителят представлява интернализирани майка и баща. Това са записи , които са усвоени от детето от най –ранна детска възраст.Всички наложени или неоспоримо възприети правила, предупреждения, закони, които то чува от родителите си и вижда начина им на живот, поведението. Интроектира се тона на гласа, израз на лицето, гушкане, словесни изказвания, начин на общуване. Записват се трайно и непрекъснато се възпроизвеждат като оказват влияние през целия живот. Носят записи като „Не докосвай този нож!“, което е важно за фическото оцеляване и как да се справяме във всекидневието като „как да“: как да си оправя леглото, как да забия пирон, как да ям гореща супа, как да благодаря, как да излъжа, как да се ръкувам, как да се преструвам и т.н. Много от тези правила са подсилени от родителски императиви като „никога“, „винаги“, „не забравяй“ и стават причина за натрапливи импулси, чудатости и ексцентричности, които се проявяват в по-късна възраст.
Детето е друг вид запис на вътрешни преживявания в резултат на външни събития или реакцията на малкия човек спрямо това, което вижда и чува.
Възрастният започва да трупа записи от 10 месечна възраст и върви успоредно с Родителя и Детето. Съдържа записи от собствения опит в резултат на собствените действия, както и търсене на нови възможности. Възрастния разработва „мислена концепция“ за живота, базирана на събраните и обработени данни от Родителя и Детето чрез изследване и изпробване. Важна особеност на Възрастният е установяване на възможността за неприятности и търсене на решения, ако и когато те настъпят. Прекаленото влагане на енергия в търсене на „Ами ако...“ увеличава стреса, тъй като мозъкът не прави разлика между въображаема или реална картина. Така,че при достатъчно силен стрес Възрастният може да бъде разстроен и емоциите да вземат връх ,т.е. Детето, а Родителят остава наблюдател.
В живота много от записите на Родителя се проверяват и стават като автоматични. Когато има несъгласие между записите на Родителя и Възрастния, се създава напрежение и вътрешен конфликт, но тъй като Родителя има голяма власт /повечето записи от Родителя вървят като вътрешен диалог и звучат императивно / е по-вероятно неговият запис да остане водещ. Това е в основата на пренасянето на предразсъдъци и стереотипи. Напр. :
-Жените са по-лоши шофьори;
- Блондинките са глупави;
- Ако не чете книги, е глупав;
- Чернокожите са по-добри бегачи;
- Мъжете печелят по-добре от жените и т.н.
Интроектираните записи помагат в живота, тъй като усвояваме готов чужд опит и това ни кара да се справяме в критични ситуации или под стрес. Когато се възприемат безкритично и не се провери тези правила важат ли за моя живот, за мен и моите характерови особености, може да ограничават и осакатяват. Увеличава се силно вътрешната ни критика и самообвиненията. Карат ни да се чувстваме не достатъчно справящи се. Съобразяването с всички „трябва“ или „не трябва“ ни вкарва в определена рамка и ни карат да следваме определено поведение.
Например, ако жена на 33г има в главата си модел, че на тази възраст трябва да е със стабилна работа и задомена, то оставайки без работа или липсата на подходящ партньор и обвързаност може да увеличат напрежението, усещането за безизходица и провал. Всяка следваща година след 33-та , когато има поредица от неуспешни срещи или смяна на работни места ще засилва това усещане и може да прерастне в депресия или да отключи някаква друга симптоматика.
Повечето хора се идентифицират с мислите си, а интроектите са част от тези мисли. Те се превръщат във вътрешен критик, който влияе на това как се чувстваме, как реагираме и как се държим.
Например, човек, който трябва да изнесе презентация за пръв път пред голяма аудитория , започва да мисли как ще се изложи, ще сбърка, ще му се смеят и т.н. Това е вътрешният критик, който вади от подсъзнанието спомени от детството като : „Уф, само глупости са ти в главата!“, „Нищо не правиш като хората!“ , „Когато говоря, ще мълчиш!“и т.н.
Това е една стресова ситуация, която задейства поредица от вегетативни реакции ,а човек започва да усеща сърцето да бие учестено, устата да пресъхва, гласът започва да трепери или изчезва. Ако прекрати презентацията, ще затвърди убеждението, че наистина не може да се справи с това, като всеки следващ път ще го залива по-силна тревожност. Но , ако въпреки треперещият глас не се отказва , тренира изнасяне на реч пред близък или група приятели, тренира ораторски умения, то с времето и получените утвърждения от другите ще става все по-уверен и ще заглуши вътрешния критичен глас.
Интроектираните записите в мозъка от детството не могат кардинално да се променят. Те са много здраво вкоренени в нашето подсъзнание , но можем да променим отношението си към тези мисли.
Алтернативата е да се преразгледат тези убеждения и прецени кои наистина са важни за нас и кои да изхвърлим. Можем да изберем онези, които ще ни донесат вътрешно спокойствие, радост и удовлетворение и да забравим останалите или да ги видоизменим.
Може да направите следното : запишете в две колонки всички „ трябва“ и „не трябва“, които ви идват наум по отношение на тяло, ум, секс, емоции, мъжко, женско, пари, морал и духовност и т.н. Например тялото ми трябва да е слабо, трябва да спортувам, талията ми трябва да е 66см., гърдите ми трябва....не трябва да ям сладко, не трябва да имам целулит...трябва да изчета повечето класици, трябва да завърша висше образование...не трябва да казвам цинизми, не трябва да говоря глупости...и т.н. След това заменете „трабва“ с „искам“ , а „ не трябва“ с „не искам“. Изчетете отново написаното. Как ви звучат сега? Валидно ли е за всички ситуации? Откъде идват тези правила? Как сте си ги създали? Колко вярвате на всяко правило от 0-10/ ако 0 не вярвам изобщо, а 10 много силно вярвам на това/? Какъв бих бил без даденото правило? Какво ще е поведението ми? Как мога да променя убеждението , за да е валидно за мен днес?
В статията са използвани материали от „Аз съм добър, ти си добър“ – Томас Харис