Болката в тялото е телесен израз на устойчиво напрежение , зад което стои нерешен емоционален проблем. Физиологично това се проявява с повишена плътност и твърдост на мускулите.
Всяка потисната емоция и реакция, която не намира израз в социален план остава задържана и концентрира енергия в определени части от тялото. Всяко поведение задейства поредица от физиологични реакции и активира определени мускулни групи.
Ако мозъкът забрани да се действа по една или друга причина /"Ако кажа това, ще го обидя"; " Ако се защитя ,ще ме уволнят"и т.н./, то остава напрежението и дискомфорта в активираните мускулни групи.Например ,ако искате да кажете нещо, но си забраните, а продължавате да предъвквате ситуацията в ума си ще се появи специфично напрежение в шията, ларинкса, челюстта, скулите, мускулите на устата.
Когато това „орязване“на поведението се случва и в други ситуации,човек повтаря еднотипни реакции и формира устойчиви поведенчески нагласи, които се изразяват и в двигателни такива. Болката и дискомфорта се приемат за обичайни и се повишава търпимостта към непоносими ситуации. В основата на блокираното поведение може да стои страх или черта от характера, която се оценява като негативна, но не се прави нищо, тъй като се смята промяната за невъзможна. Блокираното поведение създава блокирано тяло.
Потиснатото действие предпазва човек от емоции и чувства/по безсъзнателни причини/, които смята за непозволени или непоносими. Тези чувства остават неназовани и неразбрани, но напрежението се загнездва в тялото.
Предпазвайки от негативното обаче, то спира и преживяването на удоволствие.
Механизмът е прост – стиснете юмрука на едната ръка и така се опитайте да погалите другата ръка. Какво е усещането в стисната длан? А сега отворете дланта и пак направете същото. Какво е усещането? Кога удоволствието е по-голямо?
Обикновено се научаваме да потискаме чувства още съвсем рано в живота си. Ако дете иска да заплаче, но има ултиматум „ Гък да не чувам!“ , то е нужно да се стиснат зъби и да се напрегнат мускулите на очите и гърлото, а дишането става накъсано от въздишки.
При детето съзнателните възможности за преработване на чувствата са слаби и когато родителите не му помогат с това, то има задържане, докато не се изработи по-разумна стратегия за справяне във времето.
Така възниква „мускулна броня“ /черупка/, която защитава от определени чувства. По-добре в черупка/броня, но жив.
Видове блокажи по сегменти:
Окулярен – включва мускулите на челото, мускулите, затварящи очите, слепоочието и мускулите, повдигащи носа и горната устна, мускули на тила. Тук се отнасят проблеми като главоболие, мигрена, проблеми с очите. Блокажът в тази зона се изразява в масковиден израз на лицето , празнота в очите, трудност в изразяване на различни емоции. Обикновено тези хора постоянно планират и рядко привеждат плановете в действие.
По данни на американски изследвания голяма част от участвалите лица определят вътрешното си усещане за главата като 40-60 % от тялото, а обективно анатомично то е едва 12% . Напреженията в тази област пречат на тялото да се отпусне, тъй като мисълта не е спокойна. Тези хора възприемат тялото като нещо отделно. Определят главата си като препълнена и е нужно целенасочено развиване на вниманието към усещанията на тялото. Има и обратен вариант – тялото има ярки усещания, но те не се интерпретират и осъзнават. На тази база възникват различни психосоматични проблеми като парестезии/сетивни нарушения като парене, мравучкане и т.н./ и хората не разбират как им се случва това.
Орален – обхваща дъвкателните мускули, на брадичката, затварача на устата, на шията и тила, елеватора на лопатката. Шията е своеобразна бариера или мост между съзнателното /глава/ и безсъзнателното/тяло/. Тук са всички проблеми с щитовидната жлеза, астма, бронхопулмонални проблеми, скърцане със зъби. Напреженията тук са отражение на проблеми в общуването или собствената идентичност, които са свързани с трудност в себеотстояването , задържан плач,вик, гняв. Може да се разхлаби блокажа чрез масаж на мускулатурата, имитиране на плач, движения на устните и използване на различни гримаси.
Торакален – мускулите на гръдния кош, елеватори на лопатките, гръдната клетка и горните крайници. Зона на обидата и тревожността. Усеща се като топка, тежест в гърдите или областта на сърцето. Може да има и специфичен израз на лицето с увиснали ъгли на устните , маска на недоверие в света или обида. Това е мястото на сърдечната чакра, която е свързана с любов и емоционална откритост. Ако човек не си го позволява, то основното чувство е меланхолия и тягостно чувство, тежест, твърдост или усещане за хлад и тъмнина, слабост в ръцете. Сдържането на емоциите е свързано и със задържане на дишането. Колкото по – повърхностно е дишането, толкова по-слабо се усещат чувствата. Не случайно има изрази като „спря ми дъха от ужас /страх“ и т.н. Блокажът може да се развие в резултат на отглеждане от родители с хладно отношение или изоставяне в детството.
Абдоминален – мускулите на корема и диафрагмата – забрана за усещане на положителни или отрицателни емоции. Напрежението като защитна реакция създава застой на кръв, лимфа и натрупване на подкожни мазнини. Може да има твърдост и при обемен корем. Напрежението се усеща като удар в корема, топка. Нерядко възниква язва на стомаха, проблем с черен дроб или жлъчка, бъбреци. Характерно е за хора, които се стремят да контролират всичко и задържат всичко в себе си, не споделят /“не мога да си го позволя!“, „ всяко удоволствие се заплаща“ и т.н. /Такива хора се стремят да предвидят всичко в бъдещето и действат според създадените схеми и планове. Може да е свързано със страхови преживявания.Омекотяване на блокажа е възможно чрез дихателни техники. Когато дишането се задълбочи и се включи диафрагмено/коремно/дишане може да възникнат реакции на плач, страх, смях.
Анално-генитален – долната част на корема, ингвиналните гънки, гениталии, глутеуси. Тук напрежението е свързано със страх и собствената сексуалност. Може да има заболявания на пикочо-половата система. Страхът предизвиква позиви за често уриниране. Потискането на удоволствието, гнева и възбудата води до постоянно напрежение в мускулите на таза.
Телосложението не може да се промени, но мускулните блокажи може да се разхлабят и да се освободи напрежението, за да се върне чувствителността на тялото.
Телесната аналитична терапия предтавлява не само освобождаване на напреженията в тъканите, но и търсене на причините, поради които са възникнали и адекватни психотерапевтични способи за промяна на нагласите и реакциите в определени ситуации.
В статията са използвани материали от www.econet.ru