„Нашата идентичност е резултат от двупосочно движение: приближаване към другия,за да намерим любов или раздалечаване от другите, за да намерим различието си“
Ги Корно – канадски психотерапевт
В последните години честотата на случаите на раздяла и развод нараства значително, причинявайки силни сътресения, както на засегнатите двойки, така и на техните деца, а и на роднините.
Разводът е раздяла на двама души и преминаване на отношенията им на друг етап, като той може да е на разбирателство и вазимна подкрепа, въпреки невъзможността да се съжителства заедно или на конфликти и психическо страдание и за двамата, както и за децата.
Семействата преминават през различни кризи и всички сме чели статии за кризите третата година, седмата, петнадесетата и т.н. Партньорите имат различни очаквания и нагласи към брачните роли, възпитани са в различни стилове на съпружество и ако тези различия не бъдат приети мъдро с желанието да помогнем, научим нещо от другия или да го разберем, то се стига до някоя от гореизброените кризи. Когато човек цени себе си, наясно е с нуждите и ясно ги заявява, толкова по-малко претенции има към другия, дава и получава повече доверие и любов. Ако човек дълбоко в себе си има убеждението,че не струва, не заслужава и се чувства недооценен, прибягва до всякакви манипулации, за да получи внимание и одобрение. Този, който не вярва, че заслужава, не смее да си поиска и вземе, но силно се надява другите да се досетят за това и да получи.
„Когато има стратегии, не може да се постигне близост. Стратегиите не ни позволяват да чувстваме. Ще постигнем целите си, ще почувстваме удоволствието да властваме над другия или да го покорим, ще успеем да го накараме да ни погледне. Но това няма нищо общо с истинската среща, с близостта, с любовта.
Във връзката си трябва да оставим място за болката си и объркването, които се появяват, когато се откажем от стратегиите си. Това е пътят към дома, пътят на срещата с друго човешко същество. Пътят на любовта“
Хорхе Букай – аржентински писател и психотерапевт
Най-често причина за развод може да е: липса на финансова отговорност за семейството и децата, физическо насилие, алкохолна зависимост, изневяра, сексуална несъвместимост, вражда с родителите, вербална агресия и обиди, пренебрежение. Когато собствените ресурси за справяне, характерови и социални, се окажат безполезни, се преминава към тази окончателна крачка – край на отношенията. Тогава може да започне истинска война между съпрузите, в която да се въвлекат и децата.
Ако съпрузите успеят да запазят уважението към тяхното минало и емоционална връзка, биха могли заедно да се справят с кризата като партньори.
Често се случва вариант, че в борбата на егото и прехвърляне на вината, въвличат и децата в тази своя „война“. Чрез манипулации и игри някои родители успяват да привлекат детето/децата към своя лагер. Игри на надмощие, власт и „аз съм принуден, а другият е виновен“. Това може да се отрази пагубно върху децата и да задейства у тях чувството за вина – дали аз не съм виновен за случилото се. Децата реагират различно - агресивно, дистанцирано, при всички случаи емоционално с всички фази на загубата на близък. Бъдете искрени! Определете правила, отговорете на всички въпроси на детето – при кого ще живее, как ще се вижда с двамата, с бабите и дядовците, какво ще се случва по празниците, може ли да се обажда и да говори по всяко време с родителите си и т.н.
В резултат на подобен тип раздели се наблюдават следните промени у децата:
- Девиантно поведение – бягство от вкъщи, училище, слаб успех, употреба на алкохол и други вещества;
- Използване на материалните придобивки, за сметка на емоционалната дистанцираност;
- Напрежение, което ескалира в стрес, депресия, невротична симптоматика;
- Отчуждение на деца и родители, което води до конфликти, импулсивност, изолация.
Често са ми задавали въпроса: Как да се съобщи на децата?
Дали да се поставят пред свършен факт и някой от родителите да съобщи или да го направят заедно. Могат да обявят решението си заедно пред децата и да не допуснат те да се почувстват като изоставени. Да успеят да ги убедят, че те ги обичат и това тяхно решение няма да се отрази на бъдещето на децата.
Този подход не гарантира магическо преодоляване на болката от раздялата, но ако родителите запазят добри отношения и здрава емоционална връзка с детето/децата, то те ще го преживеят по-лесно. При адекватно обясняване на ситуацията и това как хората не могат да живеят повече заедно и същевременно утвърждаване ценността на детето като резултат на тяхната любов и връзка, то след време ще приеме факта на раздялата. Няма да има усещането, че е само, излишно и губи родител или още по-лошо двамата си родители. Емоционалната болка се преодолява с любов, грижа и подкрепа.
В процеса на семейната война и битката за родителски права обаче, често се губи чувството за толерантност и разбиране реалността на другия, и болката кара съпрузите да влизат в манипулации, роли на жертви или агресори. Това да се очерни другия, да се принизи или да се изкара по-лош родител и човек е водещо, за да се излезе победител от дадената ситуация.
Децата на разведени родители преживяват най-тежко празниците /рождени дни, Коледа и т.н./ Тази неяснота с кой ще празнува и че трябва да раздели вниманието между двамата, а може би да се лиши от вниманието на единия, повишава емоционалната нестабилност и стимулира поведенчески проблеми у детето.
Ситуация, в която да се направи избор между двама човека, които обича и неяснотата на правилата в бъдеще вкарва детето в травмираща ситуация. Понякога в процеса на развода родителите забравят, че се развеждат с партньора си, а не с детето си и го използват за създаване на съюзи, за да наранят другия, като го лишат от срещите с детето. Това може да е много травмиращо, когато детето е малко и има нужда от майката.
Не са редки случаите, в които жени използват като заместител децата си, за да изритат мъжете от брачното ложе. Когато това е момче се подсилва едиповата ситуация и създават едни бъдещи зависими и подчинени мъже. Те могат да живеят далеч от майките си след време, но пъпната връв остава неразрязана. Често тези мъже имат трудност при поддържане на удовлетворителни интимни и емоционални взаимоотношения. Понякога такива хора създават връзки с други жени, към които нямат силна емоционална обвързаност, за да не губят тази с майката. Другият вариант е да избират хора с подобно поведение и стил и така лесно може подсъзнателно да се изгради страх от близост и обвързване, както и усещане за безсилие и вяра в собствените възможности.
Ако това е момиче, то ще загуби вяра в мъжете, тъй като първите отношения с мъжа в живота – бащата са свързани с травма – липса, изоставяне или са представени като измамни. Те ще развият недоверие в мъжете: „всички мъже са измамници“, „не може да им се има доверие“ или „ за нищо не стават“, "аз трябва да съм водеща, за да се случи нещо“ и т.н. Тези убеждения създават дълбока и противоречива драма, като ги карат да търсят постоянно правилния мъж в живота и да спечелят вниманието му, че понякога да попадат в капана на понасянето на неприемливи ситуации в близостта с партньора .
Балансът и постигането на равновесие във взаимоотношенията след развода не са лесни, но не са невъзможни. Възрастните са тези, които могат да покажат пътя за това – как да приеме детето новата ситуация и да се приспособи. От това как ще се случи това зависи изцяло бъдещия живот на детето.
Самите съпрузи също преживяват загубата на партньора пагубно. Губят социалните контакти, статуса, материалния статут, както и може да се загнезди у тях моралното усещане за провал. Интроекти и идеи като "семейството над всичко“, "търпях заради децата" или "какво ще кажат хората" могат да вкарат човек в пагубната спирала на вината или отмъщението. Това, разбира се, се отразява различно според характеровите особености на всеки човек и психосоматично може да се прояви в депресия, невротична симптоматика - тикове, панически атаки и т.н. или алкохолна зависимост.
Травмата и тъгата от развода оставят хората с дълбока потребност да изживеят и осмислят чувствата си. Много харесвам едно сравнение на взаимоотношенията в двойката с тангото в една от книгите на Х.Букай:
"Тангото е танц на двойката, обединена в прегръдка, която означава подкрепа, а не натиск... физически и любовен диалог, при който двамата владеят самоопределението и при който има също така моменти на мълчание. Мълчание, което е задължително част от диалога, което го обогатява, ако щете, но никога не го отрича. Този диалог се направлява от двамата, защото, макар и единият да поеме инициативата за първото движение, следващата стъпка зависи от отговора, от неговата скорост, амплитуда и посока. Ето защо трябва да се научим да изживяваме грешката като възможност за обогатяване...“
От затваряне вратата на офиса се започва работата върху изграждането на интимност и романтика във взаимоотношенията, която е целенасочена и постоянна във времето лична работа. Нищо не е даденост! За да има доверие, то трябва да се изгражда всеки ден, за да има любов и емоционална близост, то трябва да се полагат усилия ежедневно и от двамата партньори. Ако има желание за това и все още развода не е единственото решение на ситуацията, то могат да потърсят консултация или терапия при специалист. Заслужава си да се изчерпят всички възможности в името на своето собствено щастие, както и това на семейството!