Какво се случва в семейството, когато детето събере смелост и сподели с родителите си това, което е таило дълго време в себе си?!
Всички идеи за бъдещето как ще се реализира, как ще създаде свое семейство и ще има свои деца, се прекарват през призмата на хомофобните стереотипи на обществото.
"Ужас! Няма да имаме внуци!"
"Ужас ! Какво ще кажат хората!Как ще живеем с това?"
"Това е болно, неестествено, сбъркано!"
Някои родители решават, че с наказания и отхвърляне или принуда ще повлияят на детето си, но с това единствено постигат влошаване на неговото състояние, депресивни настроения, изолация и стремеж да се отдалечи в най-скоро време от тях като замине в по-голям град или друга държава.
Други приемат това като етап, фаза и силно се надяват да отмине. Водят сина/дъщеря си на лекар или психотерапевт с надеждата да им “поправят“ детето. Това само води до затваряне и да избор на избягващо поведение, поради липса на разбиране и осъзната подкрепа.
За тези родители припомням, че от 1990г. Световната здравна организация определя хомосексуалността не като поведение по свой избор, а генетична вариация, заложена у всяко дете преди раждането и окончателно оформена преди навършването на четири годишна възраст.
Всъщност хомосексуалността съществува от дълбока древност, още в древна Гърция и Римската империя. Има редица известни личности като автори, композитори, художници, изобретатели, които са били хомосексуални и са оставили трайна следа в историята с нещата, които са постигнали и ярките си личности – Платон, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Оскар Уайлд, П.И.Чайковски, Н.Гогол и много други.
Не са редки случаите на еднополово ухажване и копулация в животинския свят. Среща се при примати /напр. макак, бонобо/, бозайници /магарета, жирафи, делфини и др./ и някои птици и риби. Щом съществува в природата, кое го прави неестествено?! Вярно е, че не води до възпроизвеждане, но може би е фин регулаторен механизъм на природата и еволюцията, който ние не можем да разберем, но има своето значение.
Малко са родителите, които са информирани и приемащи. Посрещат новата ситуация с любов и разбиране, малко страх, но продължават да обичат и поддържат детето си. Всъщност това, от което има най-голяма нужда детето е разбиране и подкрепа, защото и без това му е достатъчно трудно в неговия свят. Трудно се намира среда и приятели, които да приемат личността и индивидуалността, без да се интересуват с кой прекарва нощта или какъв пол привлича човека. Въпреки развитието си все още битуват хомофобни представи в обществото по отношение на хората с различна сексуална ориентация. Всичко, което е по-емоционално и различно от клишетата за мъжко поведение е “гейско“. В обкръжението на хомосексуални жени пък изникват асоциации за секс с две жени, вицове и подмятания как може един мъж да ги върне в правия път или пък приятелките започват да странят от страх. Незрели личности странят, за да не станат обект на желание на гея. Това създава трудности в приятелската или пък работна среда и води до отхвърляне и нелепи шеги.
Как да се справят родителите?
- Ако са от първите два типа родители, добре е да потърсят информация за хомосексуалността;
- Да споделят и говорят помежду си родителите за страховете и чувствата, които възникват при създалите се обстоятелства – отричане, тъга, разочарование, гняв, объркване.
Ако не могат да се справят, сами да потърсят пощта на психотерапевт или някоя организация в помощ на такива семейства.
- Да бъдат съпричастни и да подходят с подкрепа и разбиране към сина/дъщеря си, за да създадат пространство за споделяне, където да говори детето за своите притеснения и страхове;
- Да изградят устойчивост спрямо негативни реакции и поведения, с които ще се сблъскват в бъдеще с учители, съседи, приятели или роднини.
Хомосексуалната ориентация не прави човека по-малко здрав или ценен, а просто различен. Това е същото дете, което сте отгледали и възпитали във вашите ценности и идеали. Обичайте го такова, каквото е!