Психичният живот на човека е неповторима индивидуалност, която се проявява във всеки аспект от психиката и поведението.
В съвременното общество индивидът живее в условия на конкуренция и се чувства задължен да се бори и се стреми да превъзхожда другите във всички форми на социалните отношения между хората – професионални, семейни и дори сексуални отношения.
Колкото по-силно е желанието за превъзходство, толкова по-силен е стремежът за преодоляване и толкова по – силно е движението към статус и власт. Чувството за постигнат напредък дава спокойствие и щастие за определено време, но целта продължава да го тегли напред.
Много често, въпреки че постигаме целите си, ние хората не се чувстваме удовлетворени. Вместо да се радваме на постигнатото с желание и усилия, изпадаме в състояние на апатия или тревожност и ни измъчват въпроси като: Защо не съм щастлив?! Имах ли нужда точно от това или истинските ми потребности са били други?!
При разстроеният човек протичането на енергията е блокирано и се проявява в телесна ригидност /липса на пластичност/ чрез скованост и области на напрежение в тялото. Човек започва да губи сензитивността /усещането/ относно сигналите, които собственото му тяло изпраща. Това може да доведе до състояния на душевен дискомфорт и низ от поведенчески затруднения, предизвикани от известно изкривяване на възприемането и осмислянето на света - сам по себе си, на оценката на самия себе си и на начините на свързване с другите хора.
Човек се опитва да задоволи своите нужди и изисквания, но много често те са попречени от множество правила, които звучат в главата му – трябва да съм силен, да не показвам слабост; трябва да съм добър, за да се харесам; само силните побеждават; скромността краси човека и много, много други. Тези правила определят поведението и са продукт на възпитанието, морала и очакванията на другите. Противопоставянето на изискванията на средата и вътрешните потребности може да ограничи полето на избор в различни житейски ситуации, без да се взима под внимание големия набор от възможности, които се предоставят. Последиците от това са енергетично задръстване на организма, което се изявява в напрежение и неврози.
Здрав е само онзи човек, който успява да живее в ритъма : потребност – действие – задоволяване – отпускане. Това води до усещане за вътрешен комфорт и равновесие. Има няколко базови потребности : социални – потребност от принадлежност и утвърждаване, и нарцистични – да бъда нахранен, да усещам топлина в отношенията и телесни удоволствия.
Например, ако в една социална система, каквото е семейството, се формират отношения на базата на взаимно приемане и доверие, то всеки от членовете на това семейство задоволява потребността от принадлежност. От друга страна подкрепата и утвържденията, които индивидът получава в семейната или по- широката група на принадлежност, са тясно свързани с хармоничното развитие на собствената му личност и за правилната му самооценка. Човек е толкова голям, колкото голям е социалният му кръг от хора, където общува и получава реализация, подкрепа и уважение. В една такава среда на конструктивен диалог , емпатия / съпреживяване/ и взаимно разбиране индивидът постига сигурност , а това предначертава пътя към задовляване на останалите потребности.
Психотерапията помага на човек да разбере по-добре себе си и дълбинните си потребности, разкрива пред човека целия му нереализиран и блокиран до момента, поради различни причини потенциал, което да го прави по-богата и пълноценна личност.
Т.Ман казва "Опознавайки себе си, никой вече не остава такъв , какъвто е бил."
В този смисъл, изменяйки начина си на мислене, ние започваме да се държим по друг начин, сдобиваме с нови поведения и съответно с нови резултати.