В основата на почти всеки проблем на душата е нерешен конфликт или проблем с обкръжението. Ние сме социални същества и имаме нужда от другите.
Когато ни поощряват, подкрепят, обичат, ние имаме енергия да постигнем всичко в живота и гледаме оптимистично. Когато има конфликти, отхвърляне или невъзможност за водене на диалог, ние се чувстваме изоставени, огорчени и самотни.
Много често предмет на психотерапията са проблеми в междуличностните отношения, които се развиват в лични психоемоционални проблеми – трудност в разбиране на собственото поведение и реакции, както и чувствата и мислите, които водят до това; душевна празнота; чувство на безизходица в любовните отношения или семейството; проблеми в сексуалния живот и много други.
Този емоционален и понякога телесен дискомфорт кара хората да търсят помощ и подкрепа.
Не са редки случаите, в които клиентите идват след като са обиколили лекари, екстрасенси, гледачки, йога практики и след многократно обсъждане на проблема в семейството и с приятели. Когато на принципа "проба- грешка" разберат, че всичко, което са пробвали не помага, идва ред на психотерапията.
Защо разговорите с фризьора/маникюриста или приятел не помага?
Защото акта на споделяне помага на човек да вентилира и разтовари, но не получава безпристрастно професионална помощ в един по-различен подход при решаването на ситуацията.
Всеки от нашето обкръжение има лично отношение и пречупва конфликта или ситуацията през собствения си личен опит, ценностна система и характерови лимити.
За екстрасенсите и гледачите имам друга гледна точка, лично моя! Колкото и да е съблазнително човек да научи бъдещето си, той се настройва и очаква това, което му се съобщава, а това оказва влияние на бъдещи избори и поведения. Например, ако ми кажат, че ще се омъжа за висок синеок мъж, ще бъда много по- благосклонна към такъв тип мъже и даже може да търся целенасочено контакт с тях. Не е ли така с всяко предречено нещо?! Човек се настройва и търси знаците на съдбата навсякъде.
В социалния и житейски път има поведения, способности, които не сме се замисляли, че се създават по определен начин, а след това стават автоматични. Както при шофирането! Докато се научим да внимаваме къде са ни ръцете, краката, внимаваме за всичко, а като стане навик се превръща в механична автоматична реакция и сме способни да махнем на познат или да говорим, докато шофираме и т.н. Просто реагираме без да се замисляме как и защо точно по този начин.
В психотерапията терапевтът чрез аналитична обратна връзка ни помага да стигнем до тези вътрешни съдържания.
Понякога са достатъчни няколко срещи, а понякога, когато се касае за страхове, депресия, обсесивно – компулсивно разстройство, хранително разстройство, терапията може да продължи месеци или дори години.
При всички случаи терапевтичната среда е една безопасна среда, в която човек може да си позволи да каже неща, които трудно споделя с другите, относно страхове, стремежи, неуспехи, потребности, ревностни и негативни емоции, както и да пробва в "лабораторни условия" нови поведения, да се огледа в другия – психотерапевта като в огледало.
Процесът на промяната може да е продължителен и не винаги желаният резултат идва веднага!
Това е процес, който е индивидуален и преминава през следните етапи:
- Осъзнаване – анализ и разбиране на механизмите, които задействат определени мисловни схеми и поведения;
- Приемане – приемане, че действам и мисля по този начин, защото... съм възприел този модел от семейството си, така съм възпитан, този опит съм придобил в живота си и т.н.
- Емоционално приемане – това е част от мен и работя по това да променя нещата.
- Действие за промяна – правя различни опити за нов подход, нови движения /поведения/ и разширявам лимитите на характера си.
- Осъществяване на промяната - новото поведение и промяната в мисловните модели става част от ежедневието ми.
Тук темпото и времето за осъществяването на този процес са различни за всеки и зависи от това колко лесно влиза в нова ситуация, как се справя със страховете и интроектите, и разбира се от самочувствието. Психотерапевтът провокира клиента да вижда живота от придобития в терапията нов опит, да се държи и разсъждава по нов начин за неща, които са будили страх, несигурност или прекалено съобразяване.
Промяната зависи от личностните особености, волята и постоянството на клиента. Терапевтът може да му помогне да се справи със защитите си и да избере най-доброто поведение спрямо нуждите си, заобикалящия свят и среда, възможностите си.
"Такъв съм си" не помага! "Аз мога да бъда различен" е това, което движи напред и води до нов опит!