Депресията протича с болестно потиснато настроение, тъга, безнадеждност, отчаяние, намален мускулен тонус, липса на желание да се изпълняват обичайните задължения, забавен мисловен процес, трудност при взимане на решения, понижена концентрация на вниманието, безсъние, отказ от храна и т.н.
Симптомите могат да са различни и с различна тежест.
При тежки форми на депресия и наличие на мисли за смъртта, мисли за самоубийство, е необходимо да се направи консултация с психиатър. Причините за възникването на депресията могат да бъдат:
- Генетична предразположеност;
- Личностната диспозиция – формираните нагласи, идеи, възгледи и убеждения още в ранното детство. Това са базисни убеждения, които се формират в процеса на възпитание и от родителите, в семейството, обществото и средата;
- Липсата на достатъчно самочувствие. Самочувствието се измерва чрез отношението на възможностите и претенциите. Когато има покритие на постигнатите успехи и желаните цели, е налице добро самочувствие. В случай, че претенциите надвишават възможностите за справяне с различни ситуации и успешни поведения, самочувствието страда и това може да е предпоставка за развитие на депресия;
- Чувство на вина и срам – формират се в ранното детство в семейството. Около втората и третата година от развитието детето овладява речта и започва да се движи самостоятелно, може да изпълнява различни действия с предметите и разбира, че е нещо отделно от мама. Това е възрастта на противопоставянето на детската логика на тази на възрастния или т. нар.фаза на "Не-то". При едни авторитарни, контролиращи или свръхзагрижени родители, то започва да чува все повече думичката "Не" и се лишава от възможността да изследва заобикалящият го свят. Не са малко случаите, в които родителите реагират с емоционално незряло поведение като цупене, сърдене или санкции и порицания като "Виж какво направи!", "Как не те е срам!", "Така не правят възпитаните деца!", "Глупчо!" и т.н. Когато липсва достатъчно поощрение, а се набляга на санкциите и ограниченията, детето израства с чувство на вина и срам. Преживява се като лошо и вярва, че само ако прави това, което искат родителите му, те ще го обичат. Превръща с в доброто момче или доброто момиче, защото мама му признава само едната страна – добрата и започва да живее според очакванията на другите. Когато липсва "експлозия", настъпва "имплозия" и отрицателната енергия се разпростира навътре. По-късно като възрастни тези хора са съвестни, изпълнителни и свръхприспособими до мазохистично крепостническо поведение. Те са изпълнени с много ненавист и гняв, защото не взимат това, от което имат нужда и осъждат другите за това.
- Високи нива на стрес, преживяни житейски кризи, загуба на близък човек или наличие на тежко заболяване;
- Наличие на тревожно разстройство – панически атаки, фобия, агорафобия често се разгръщат и в депресия.
Характерно за депресията е едно негативистично отношение към обстоятелствата и събитията в живота, преувеличаване на негативите и недостатъчна вяра в собствените усилия и ресурс за справяне. Основният акцент пада на погрешните базисни убеждения, които се възприемат като аксиоми, вместо като теореми, които подлежат на доказване в личния опит на човека.
Има една интересна история разказана от Х.Букай:
"Един човек се изкачвал по някаква планина. Изкачването било доста трудно, тъй като околността била покрита с дълбок сняг. Планинарят бил прекарал нощта в заслон и на сутринта установил, че целият склон бил затрупан, което щяло да затрудни изкачването му. Но тъй като не искал да се върне назад, стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж – може би поради зле премерено движение или заради напрежението, докато забивал пикела, за да закрепи въжето си, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу, без да може да избегне ударите в острите скали, които се подавали изпод снежните преспи.
Целият му живот преминал пред очите му и когато очаквал най -лошото, усетил как някакво въже го удря по лицето. Без дори да мисли, инстинктивно се вкопчил в него. Може би въжето било забито в скалата от друг катерач... Ако се окажело, че е така, имало надежда да се задържи за него и да предотврати по-нататъшното падане.
Вперил поглед нагоре, но виждал само вихрушката и сипещият се сняг. Следващите няколко секунди от главоломното и сякаш безкрайно падане му се сторили като векове. Въжето внезапно се изопнало и той увиснал на него. Човекът не виждал нищо, но знаел, че за момента бил спасен. Снегът не спирал, а той стискал въжето, вкопчен от студ и увиснал на парчето коноп, без което сега щял да лежи премазан върху скалната седловина.
Опитал се да се огледа наоколо, но напразно – нищо не се виждало. Извикал няколко пъти и разбрал, че нямало кой да го чуе. Шансовете му за спасение били нищожни; дори другарите да забележели липсата му, никой не можел да тръгне да го търси, преди виелицата да утихне, а дори и тогава нямало как да заят, че той виси някъде над пропастта.
"Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми", помислил си планинарят.
Но какво?
Помислил дали да не се изкачи по въжето, за да се опита да стигне до заслона, но осъзнал, че това било невъзможно.
Изведнъж чул някакъв глас. Гласът идвал от него и казвал: "Пусни се". Може би принадлежал на Бог, на вътрешната му мъдрост или на някой зъл гений, може би халюцинирал...Гласът продължил да настоява: "Пусни се...пусни се". Помислил, че ако пусне въжето, щял да умре на часа. Но пък така щял да сложи край на мъчението си.
Замислил се за изкушението да избере смъртта, за да престане да страда.
В отговор на тази мисъл се вкопчил още по-силно във въжето.
Но гласът продължавал да повтаря: "Пусни се, недей повече да страдаш, няма полза от тази болка, пусни се". Наложил си да се държи още по-здраво , докато упорито си повтарял, че никой глас не бил в състояние да го убеди да пусне въжето, на което дължал живота си.
Борбата продължила с часове, но алпинистът останал вкопчен в това, което смятал за единствената си възможност за спасение.
Историята разказва, че на следващата сутрин спасителната група намерила планинаря полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, все още бил уловен за въжето...на по-малко от метър над земята."
От книгата "Трите въпроса. Кой съм? На къде отивам? С кого?", Хорхе Букай
Понякога се вкопчваме в ситуация и отношения, поради страха от новото и неизвестното. Битува схващането, че е по-добре познатото зло, отколкото непознатото добро. Нещата, които са ни помагали преди и поведенията, които са били успешни в някакъв момент, вече не са. Това налага да се огледаме за нови варианти, други алтернативи или друг път към хората около нас.
Промяната на нагласите и убежденията допринасят за изпробване на нови поведения, а това е свързано с възникване на нови емоции. Ако тези поведения са адаптивни и помагат да сме по-успешни в ежедневието и отношенията си, то и емоциите ще са положителни и спомагащи за едно себеутвърждаващо поведение в бъдеще.