Откъс от “Приказки за размисъл”, автор Хорхе Букай
Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах— Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората.
Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.
На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.
На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям